![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Какво е пък това? - полюбопитства Купър.
Полицията гъмжи от инициали и съкращения. ДПС - движещо се патрулно средство или патрулна кола. ИСВ - импровизирано средство за взривяване, бомба. ТОРС бе нещо ново. Райм вдигна рамене.
Селито продължи да чете с усмивка:
- „Тактически отряд за разследване на супермаркети. Задача „Телешки кокали“. В рамките на града бяха открити четиридесет и шест обекта. Всичките бяха разобличени и обезвредени с минимални жертви. Прочетохме правата на същите и ги транспортирахме до мястото за задържане под стража в кухнята на полицая Т. П. Джанкарло. До завършване на разследването шест заподозрени ще бъдат прехвърлени под ваше наблюдение. Загрейте на 120 градуса за тридесет минути.“
Райм се разсмя. Отпи още уиски. Това щеше да му липсва, ароматът на питието. (Въпреки че как може нещо да му липсва в прегръдките на безсетивността? Както при уликите - ако нямаш база за сравнение, няма как да разбереш, че нещо не достига.)
Купър огледа няколко проби.
- Четиридесет образеца целофан. По един от всяка верига магазини.
Райм ги погледна. Парчетата ставаха за идентифициране. Да се конкретизират, разбира се, бе невъзможно - парченцето, което бе отделено от кокала от котелното, нямаше да съвпадне точно с нито един от тях. Но тъй като фирмите използват един и същи тип целофан във всичките си магазини, можеха да разберат от коя търговска верига Извършител 823 е закупил кокала. Така щяха да ограничат броя на кварталите, в които най-вероятно живее. Дали да не се обадят на екипа за изследване на улики към Бюрото и да...?
„Не, не. Не забравяй, случаят вече е техен.“
Райм се обърна към Купър:
- Прибери ги и ги прати на федералните ни приятели.
Опита се да изключи компютъра, но не направи точното движение с безименния си пръст. Микрофонът изпращя пронизително.
- По дяволите! - промърмори мрачно Райм. - Проклети машини!
Изненадан от реакцията му, Селито погледна чашата си и се пошегува:
- Е, Линк, май уискито те хвана.
- Ха - възкликна Том, - той и без това си е непохватен.
Колекционера на кости паркира до голямата водосточна шахта.
Слезе от таксито. Наоколо се носеше лепкавата миризма на гнила вода. Намираха се в една сляпа уличка. Тя водеше към канала, който събира дъждовната вода от Уестсайдската магистрала и я отвежда в река Хъдсън. Тук никой нямаше да ги види.
Колекционера на кости мина зад таксито. Наслаждаваше се на вида на възрастния си пленник. Също както се бе наслаждавал на момичето, завързано пред парния клапан. Или на гърчещата се ръка при железопътната линия.
Ужасът в очите му. Човекът се оказа по-слаб, отколкото го мислеше. По-безличен. Разрошен.
„Месото му е старо, но костите му са млади...“
Човекът се дърпаше на противоположната страна, свил ръце пред хилавите си гърди, сякаш за да се защити.
Колекционера на кости отвори вратата и опря пистолета в гърдите на пленника.
- Моля ви - прошепна е треперещ глас човечецът. - Нямам много пари, но ще ви ги дам всичките. Ако отидем до банков автомат, ще...
- Излизай.
- Моля ви, не ме убивайте!
Колекционера на кости му даде знак с глава. Слабоватият човек се огледа отчаяно и се подчини. Застана до колата свит, с ръце все още пред гърдите, трепереше въпреки безжалостната жега.
- Защо правите това?
Колекционера на кости отстъпи назад и измъкна белезниците от джоба си. Заради ръкавиците не успя веднага да ги отключи. Като вдигна очи, забеляза едно четиримачтово корабче по реката. Обратното течение тук не бе толкова силно, както в Ийст Ривър, в която ветроходните съдове едва-едва отплуваха от пристаните на Ийстсайд, Монтгомъри и Аутуърд на север. Колекционера присви очи. Не, чакай - не беше платноходка, а увеселителен катер. По дългата палуба се мотаеха баровци.
Колекционера протегна ръката, в която държеше белезниците. Човечецът го хвана за ризата:
- Моля ви! Бях тръгнал за болницата. Затова бързах. Болят ме гърдите.
- Млък!
Човекът неочаквано посегна към главата на Колекционера на кости, хвана го с бледите си ръце и стисна здраво. Жълтите нокти се забиха във врата и раменете; проряза го силна болка. Колекционера се ядоса, хвана ръцете на жертвата и щракна грубо белезниците.
Залепи парче тиксо върху устата на човека и го повлече по чакъла към отвора на тръбата. Тя бе метър и двадесет в диаметър. Спря, огледа стареца.
„Костите ти ще се оглозгат много лесно.
Костите... Искам да ги пипна. Да ги чуя.“
Колекционера на кости вдигна ръката на човека. Старецът го погледна с ужасени очи, устните му трепереха. Колекционера погали пръстите, стисна фалангите между своите - искаше му се да си свали ръкавиците, но не посмя. После вдигна дланта на човека и я допря до ухото си.