![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
От слюнката по устата му започна да го сърби. Той сбърчи нос в опит да изсуши устната си. Том безропотно извади хартиена кърпичка и обърса устата и брадичката на работодателя си.
- Полицай Сакс - поздрави я Том. - Добре дошла. Вие сте блестящ пример за здрав разум. Напоследък не се срещаме с много такива.
Тя носеше фуражка и яката на тъмносинята ѝ блуза бе разкопчана. Дългата ѝ червена коса се спускаше по раменете. Всеки безпогрешно би идентифицирал такъв косъм под микроскоп.
- Мел ми отвори - каза тя, като кимна към стълбите.
- Не трябва ли вече да спинкаш, Сакс? - попита саркастично Райм.
Том го потупа по рамото: „Дръж се прилично.“
- Идвам от централата на ФБР - каза Сакс на Селито.
- Как се използват доларите на данъкоплатците?
- Хванаха го.
- Какво? - изненада се Селито. - Просто ей така? Господи! В кметството знаят ли?
- Пъркинс се обади на кмета. Убиецът е шофьор на такси. Роден е тук, но баща му е сърбин. Затова смятат, че крои нещо срещу ООН. Съден е. А, имал е и психически проблеми. Делрей и Отрядът за бързо реагиране на ФБР отидоха да го заловят.
- Как го разкриха? - попита Райм. - Сигурно по отпечатъка.
Тя кимна.
- Предполагах, че така ще стане. И какво правят за следващата жертва?
- Загрижени са, но искат преди всичко да заловят престъпника.
- Е, такъв им е характерът. Я да позная. Въобразяват си, че ще го накарат да им каже къде е жертвата.
- Позна.
- Това ще им отнеме известно време. Мога да го предположа и без помощта на доктор Добинс и Психологическия отдел. И какво, да не страдаш от носталгия, Сакс? Защо се върна?
- Защото, независимо дали Делрей ще го залови, или не, мисля, че нямаме време за губене. Да спасим жертвата.
- О, но ние сме отстранени от случая, не чу ли? Край, не сме в играта.
Райм погледна отражението си в тъмния монитор, опитвайки се да види дали косата му е все още сресана.
- Да не би да си се предал?
- Полицай - започна Селито, - дори да искахме да направим нещо, не разполагаме с уликите. Те са единствената следа...
- Разполагаме.
- Какво?
- Всички са тук. Долу, в колата.
Детективът погледна изненадан през прозореца.
- Както от последната сцена - продължи Сакс, - така и от предишните.
- Как ги взе? - удиви се Райм.
Селито се затресе от смях:
- Свила ги е, Линкълн. По дяволите!
- На Делрей не му трябват - отбеляза Сакс, - освен за делото. Те ще хванат престъпника, ние ще спасим жертвата. Не е ли добре измислено?
- Ама Мел Купър току-що си тръгна.
- Не, чака долу. Помолих го да остане.
Сакс скръсти ръце. Погледна-часовника - минаваше единадесет.
- Нямаме много време - повтори тя.
Райм също погледна часовника. Господи, колко беше изморен! Том беше прав: от години не е стоял толкова дълго , буден. Остана изненадан - не, шокиран, - че въпреки гнева, обидата и напрежението, не чувстваше никаква психическа тежест. Минутите не му се струваха толкова дълги, както през последните три и половина години.
Райм избухна в смях:
- Е, на работа тогава. Том? Том! Направи кафе. Веднага. Сакс, изпрати тези проби от целофан в лабораторията заедно със снимката на парченцето, което Мел намери върху кокала. Искам резултатите от поляризационното изследване до час. И никакви глупости от рода на „най-вероятно“. Искам недвусмислен отговор - от кой магазин е пазарувал престъпникът. Лон, повикай малкия си помощник. Онзи, дето е кръстен на бейзболния играч.
Черните микробуси полетяха по малките улички.
Това бе по-бавен път към жилището на престъпника, но Делрей знаеше какво прави: при антитерористични операции по правило се избягват главните улици, които често се наблюдават от съучастници. Той се возеше във водещата кола; затегна ремъка на бронираната си жилетка. След броени минути щяха да са на мястото на операцията.
Пред очите му преминаваха тъмни прозорци и покрити с отпадъци тротоари. Последния път, когато бе идвал в този западнал квартал, играеше ролята на Питър Хейл Томас от Куинс. Купи петдесет килограма кокаин от един дребен пуерториканец, който в последната минута реши да ограби клиента си. Издърпа парите от ръцете на Делрей, насочи пистолета в слабините му и натисна спусъка спокойно, като че пазаруваше в плод-зеленчука. Три изстрела. Не улучи. Тоби Дулитъл и подкреплението заловиха мръсника и покровителите му, преди да успеят да си кажат името. Делрей се замисли как едва не се бе простил с живота само защото трафикантът наистина го прие за този, за когото се представяше - наркопласьор, а не ченге.