Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

„През 1911 година в почтения ни град се случила траге­дия, която почернила много съдби.

На 25 март стотици работливи млади жени прилежно се трудели в една фабрика за дрехи в Гринуич Вилидж, една от многото експлоататорски предприятия в града.

Заслепени от жаждата за по-голяма печалба, собствени­ците на тази фирма не позволявали на бедните момичета да ползват дори обикновени човешки удобства, разрешени и на робите. Смятали, че на работничките не може да им се има никакво доверие, и затова ги заключвали в кроячните и ши­вашките цехове.“

Колекционера на кости караше към свърталището си. Премина покрай една полицейска кола, но не вдигна поглед от пътя, така че служителите на реда не му обърнаха внима­ние.

„Във въпросния ден на осмия етаж на сградата избухнал пожар, който за броени минути обхванал цялата фабрика. Ра­ботничките не можели да се измъкнат заради заключените врати. Много от тях загинали още в сградата, а още повече, горящи като живи факли, скочили от тридесет метра върху паважа и починали от сблъсъка с твърдата Майка Земя.

Жертвите от пожара в „Триангъл шъртуеър“ се изчис­ляват на 146. Полицията обаче била смутена от това, че не успяла да намери една от работничките, младата Естер Вайнрауб, която свидетели видели да скача в отчаянието си от един прозорец на осмия етаж. Никое от момичетата, скочи­ли като нея, не оцеляло. Възможно ли е тя по някакво чудо да е останала жива? Защото, когато телата били наредени на улицата за разпознаване от покрусените близки, бедната гос­пожица Вайнрауб липсвала.

Репортерите започнали да говорят за някакъв мародер, чо­век, който бил забелязан да напуска местопроизшествието с ог­ромен вързоп на рамо. Служителите на реда били толкова въз­мутени от мисълта някой да се гаври с тленните останки на невинната девойка, че веднага започнали щателно разследване.

След няколко седмици прилежните им усилия се увенчали с успех. Двама жители на Гринуич Вилидж докладвали, че са забелязали някакъв човек да си тръгва от мястото на пожара преметнал през рамо тежък вързоп „като килим“. Полицаите надушили следите му и го проследили до Уестсайд, където раз­питали местните жители и научили, че човекът, чието описание отговаряло на това на Джеймс Шнайдер, е все още на свобода.

Затегнали обръча на търсенето около едно съмнително свърталище в малка уличка на Хелс Кичън, недалеч от обо­рите на Шестдесета улица. Когато влезли в уличката, хората на реда били посрещнати от отвратителна воня...“

Колекционера на кости премина покрай самото място на пожара в „Триангъл шъртуеър“ - може би подсъзнанието му го бе довело тук. „Аш билдинг271“ - както по ирония на съдбата се наричала постройката, в която се помещавала об­речената фабрика - вече я нямаше и на нейно място сега се издигаше една от сградите на Нюйоркския университет. „Пре­ди и сега...“ Колекционера на кости не би се изненадал, ако около него, като снежни топки, започнат да падат момичета, облечени в бели блузи, от които излизат искри и дим, и да се размазват с галещ ухото звук върху паважа.