![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Вдигнах поглед към него. Ако можех лично да избера съпруг на най-добрата си приятелка, несъмнено щеше да е той.
– Толкова много ни помогна. Благодаря ти.
– Ще ми се да можех да направя повече. Ще опитам да донеса някои от личните ви вещи. Имате ли нужда от нещо друго? Ще направя всичко по силите си да ви го подсигуря, стига да е възможно.
– Само едно нещо – каза уморено Картър. – Ще ни намерите ли свещеник?
Отне ми няколко секунди да проумея какво е намерението зад молбата му и очите ми веднага се изпълниха със сълзи на радост.
– Извинявай – добави той. – Знам, че това не е най-романтичното предложение за брак.
– Въпреки това, отговорът ми е „да“ – пророних аз.
Видях как очите му се навлажниха и за момент забравих, че Максън е в стаята, докато не проговори.
– За мен ще е удоволствие. Не знам колко време ще ми отнеме, но ще го уредя. – Той извади лекарствата от джоба си и ги остави до храната. – Намажете се с мехлема и довечера. Наспете се добре. Сестрата ще се погрижи за останалото на сутринта.
Кимнах с глава.
– Не се притеснявай за нас.
Максън излезе от стаята с усмивка.
– Гладен ли си, годенико мой? – попитах аз.
Картър се усмихна до уши.
– О, благодаря, годенице, но всъщност съм доста уморен.
– Добре, годенико. Защо не поспиш малко?
– Бих спал по-добре, ако годеницата ми е до мен.
Веднага забравих глада си и се намърдах до него в тясното легло, макар че едната половина от тялото ми увисна във въздуха, а другата трябваше да пъхна под Картър. Сънят ме споходи изненадващо бързо.
Втора част
Свих и отпуснах ръце няколко пъти. Най-сетне бяха заздравели, но понякога, след дълъг работен ден, дланите ми се надуваха и пулсираха. Тази вечер дори годежната ми халка се впиваше в плътта на пръста ми. Забелязах, че се е прокъсала от едната страна, и казах, че трябва да помоля Картър за нова. Вече бях загубила бройката на всички канапени пръстенчета, които бяхме сменили, но за мен този символ беше важен.
Взех отново стъргалото и избутах излишното брашно в кофата за боклук. Няколко други кухненски служители миеха пода и подреждаха разни продукти. Закуската беше готова и скоро можехме да си лягаме.
Две ръце се увиха около кръста ми и аз подскочих.
– Здравей, съпруго – каза Картър и ме целуна по бузата. – Още ли се трудиш? – Миришеше на работата си: на окосена трева и слънце. Бях сигурна, че ще го тикнат в конюшнята – някъде, където щеше да е скрит от погледа на краля, както мен самата бяха изолирали в кухнята. Вместо това обаче той работеше сред още десетки градинари, криейки се под носа на краля. Вечер носеше аромата на външния свят със себе си и поне за момент си представях, че и аз съм се радвала на слънцето.
Въздъхнах.
– Почти приключих. Почиствам тук и идвам в леглото.
Той потърка шията ми с нос.
– Не се престаравай. Мога да разтрия ръцете ти, ако искаш.
– Би било чудесно – отвърнах благодарно аз. Обожавах вечерните масажи, най-вече когато Картър ми ги правеше, но ако денят ми свършваше късно, често се лишавах от този лукс.
Понякога мислите ми се задържаха върху спомени от дните ми като дама в двореца. Колко хубаво беше околните да ми се възхищават, семейството ми да се гордее с мен, да се чувствам красива. Трудно ми беше да свикна с факта, че някога бяха прислужвали на мен, а сега аз прислужвах на други; въпреки това знаех, че можеше да е много, много по-зле.
Опитах да задържа усмивката на лицето си, но той ме познаваше твърде добре.
– Какво има, Марли? Напоследък ми се струваш тъжна – прошепна той, без да ме пуска.
– Много ми липсват родителите ми, особено сега, когато наближава Коледа. Все се питам как ли са. Щом аз тъгувам толкова по тях, как се справят те без мен? – Стиснах устни, сякаш така можех да изтласкам тревогата от тях. – И знам, че е глупаво да се тюхкам за това, но съжалявам, че няма да можем да си разменяме подаръци. Какво бих могла да ти поднеса? Хляб?
– Много бих се зарадвал на хляб!
Засмях се на ентусиазма му.
– Но дори няма да е замесен с мое брашно. Ще трябва да го открадна.
Той ме целуна по бузата.
– Вярно е. А последния път, когато откраднах нещо, беше доста голямо и получих сериозно наказание, но пък нищо друго не ми трябва вече.