![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Сведох глава, разтривайки с длан една болезнена точка в гърдите си. Вдигнах очи и видях, че Картър прави абсолютно същото нещо.
В този момент проумях едно нещо. Проумях, че чувствата ни са споделени. Вероятно не така трябваше да се стекат обстоятелствата, но нима можехме да отречем очевидното? Да кажем, че Максън наистина избереше мен. Длъжна ли бях да се омъжа за него? Ами ако останех в двореца като негова съпруга, а пред очите ми всеки божи ден минаваше мъжът, с когото исках да прекарам живота си?
Не.
Нямаше да си причиня подобно нещо.
Загърбвайки цялото си благоприличие, скочих към вратата и я затворих. После изтичах до Картър, сложих ръка на врата му и го целунах.
Той се поколеба за част от секундата, преди да ме прегърне, а после ме притисна към себе си, сякаш се нуждаеше от мен, за да диша.
Когато се откъснахме един от друг, той поклати глава, хулейки се.
– Загубих войната. Вече няма надежда за отстъпление. – Но макар думите му да бяха изпълнени със съжаление, тънката усмивчица на лицето му ми даде да разбера, че и той беше не по-малко щастлив от мен.
– Не мога без теб, Картър – казах аз, използвайки името, което съвсем наскоро беше споделил с мен.
– Това е опасно. Разбираш, нали? Може да значи смърт и за двама ни.
Затворих очи и кимнах, а по бузите ми се търкулнаха първите сълзи. Независимо от това дали щях да получа любовта му, или не, вече бях поканила смъртта.
* * *
Събудиха ме нечии стонове. За миг не можах да осъзная къде се намирам. После реалността ме връхлетя с неумолима скорост. Партито по случай Вси светии. Публичното наказание. Картър...
Стаята беше смътно осветена, а като се гледах наоколо, видях, че е голяма само колкото да побере койките, на които лежахме. Опитах да се надигна и моментално изкрещях. Зачудих се колко ли време ръцете ми щяха да бъдат напълно безполезни.
– Марли?
Обърнах се към Картър, подпирайки се на лакти.
– Тук съм. Добре съм. Просто се облегнах на ръцете си.
– О, миличка, много съжалявам. – Звучеше така, сякаш гърлото му беше пълно с камъни.
– Как си?
– Жив – пошегува се той. Лежеше по корем, но виждах усмивката на лицето му. – Всяко движение е болезнено.
– Мога ли да ти помогна някак? – Станах бавно на крака и надникнах към него. Долната част на тялото му беше покрита с чаршаф и нямах представа дали изобщо бях способна да облекча болката му. На масата в ъгъла имаше буркани, бинтове и лист хартия. Докуцуках до нея.
Нямаше подпис, но разпознах почерка на Максън.
„Като се събудите, сменете превръзките. Използвайте мехлема в буркана. Нанесете го с памучните тампони, за да не се инфектират раните, и гледайте да не стягате прекалено бинта. Хапчетата също ще са ви от помощ. После починете. Не правете опит да се измъкнете от стаята.“
– Картър, тук има нещо за нас. – Развих предпазливо капачката на буркана, използвайки само връхчетата на пръстите си. Гъстият балсам ухаеше на алое вера.
– Какво? – Той обърна лице към мен.
– Мехлем, бинтове и инструкции.
Погледнах превързаните си ръце и се зачудих как изобщо щях да се справя.
– Ще ти помогна – предложи Картър, сякаш прочел мислите ми.
Усмихнах се.
– Ще е трудничко.
– Несъмнено – пророни той. – Не точно така си представях първия път, в който ще ме видиш гол.
Не можах да възпра смеха си. И се влюбих в него още по-силно. В рамките на по-малко от ден бях претърпяла публичен бой с пръчка, бях понижена в Осмица и очаквах да ме изгонят кой знае къде. Въпреки това се смеех.
Нима някоя принцеса можеше да се похвали с повече?
* * *
Беше невъзможно да преценя колко време е минало, но нито викахме, нито чукахме по вратата.
– Къде ще ни изпратят според теб? – попита Картър. Седях на пода до леглото му и прокарвах пръсти през късата му коса.
– Ако ми се даде избор, бих предпочела някое топло място.
– Имам чувството, че ще е или едната, или другата крайност.
Въздъхнах.
– Плаша се от мисълта, че няма да имаме дом.
– Недей. В момента може и да съм безполезен, но мога да се грижа за двама ни. Знам дори как да построя иглу, в случай че ни заточат на някое студено място.
Усмихнах се.
– Сериозно?
Той кимна.
– Ще ти построя най-хубавото иглу на света, Марли. Всички ще позеленеят от завист.
Обсипах главата му с целувки.
– И не си безполезен, между другото. Все пак...
Вратата изтрака, после се отвори. В стаята влязоха трима души, облечени в роби с качулки, и сърцето ми подскочи от страх.