И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Часовете се занизаха, а аз треперех в обятията му, ужасена, че бунтовниците ще ни намерят. Чудех се дали биха ни пощадили. Постоянно питах Картър дали не трябваше да опитаме да се измъкнем от двореца, но той настояваше, че е по-безопасно да останем в стаята.

– Не видя какво е навън, Марли. Едва ли щяхме да оцелеем.

И така, чакахме, напрягайки слух да доловим вражески гласове, и бяхме облекчени, когато най-сетне чухме приятелски. Стражите минаваха по коридора и чукаха по всички врати. Странно беше, като се замислех: когато се бяхме заключили в онази стая, Кларксън беше кралят; когато бяхме излезли, короната вече принадлежеше на Максън.

Още не съм се била родила, за да видя коронясването на предишния ни крал. Но тази промяна ми се струваше така естествена за страната ни. Може би защото и бездруго винаги с радост се бях подчинявала на Максън. А и работата ни с Картър не намаля, затова нямах много време да размишлявам върху неочакваната смяна на властта.

Подготвях обяда, когато един страж влезе в кухнята и извика името ми. При последния такъв случай ме бяха отвели при кървящата Америка, затова настръхнах. А и не знаех как да разбирам факта, че Картър стоеше до стража, облян в пот от работата си навън.

– Знаеш ли какво се случва? – прошепнах на Картър, докато стражът ни водеше нагоре по стълбището.

– Не. Не мисля, че сме загазили, но винаги е стряскащо да те извика страж.

Преплетох ръка с неговата и брачната ми халка се извъртя така, че възелчето се заклещи между пръстите ни.

Стражът ни заведе в Тронната зала, където обикновено се посрещаха важни гости и се провеждаха специални церемонии, свързани с короната. Максън седеше в далечния край на залата с корона на глава. Изглеждаше толкова мъдър. Сърцето ми запя от радост, като видях Америка да седи на по-малък престол от дясната му страна със сключени в скута си ръце. На нейната глава още нямаше корона – щеше да я получи на сватбения им ден, – но в косата ù имаше приличащо на слънце украшение и вече изглеждаше така царствено.

На маса от едната им страна седяха група съветници, които се ровеха из купчина документи и пишеха усилено.

Последвахме стража по синята пътека към подиума. Той спря точно пред крал Максън и му се поклони, после отстъпи встрани, оставяйки двама ни с Картър пред троновете.

Картър бързо сведе глава в поклон.

– Ваше Величество.

Аз изпълних реверанс.

– Картър и Марли Удуърк – подхвана той с усмивка. Сърцето ми щеше да се пръсне от щастие, като чух цялото си име на омъжена жена. – Като благодарност за вярната ви служба на кралското семейство, аз, кралят ви, си позволявам да отменя наложеното ви наказание.

Двамата с Картър се спогледахме плахо, чудейки се как да разбираме думите му.

– Разбира се, физическото ви наказание вече е факт, но всички останали постановления могат да бъдат анулирани. Доколкото знам, сте били понижени в Осмици?

Странно ми беше, че ни говореше така, но явно трябваше да спазва определени правила. Картър отговори вместо двама ни.