![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Аврелиан не помръдна и не отговори. Пулиний раздвижи беловласата си глава, усмихна се престорено.
— Виждам физиономията ти. Ти смяташ, че се меся в онова, което не ме засяга? Сигурно имаш право. Аз съм ужасен хитрец. Но съм твърде стар, също. Прекалено близо до смъртта, за да ме впечатли мрачният ти вид. Последвай съвета ми. Помири се с Клавдия и префект Максим. И с твоята съпруга също, нещастната Улпия. Нямаш повече причини да я оставяш в Рим. Онази… онази фиксидея, която тя имаше, й мина от самотата. Видях я, преди да замина. Водихме възможно най-приятен разговор. Нямаше и следа от лудост в думите й, уверявам те. Точно обратното. А привързаността й към теб не е отслабнала. Ако не се страхувах от чумата и всички неприятности, свързани с пътуването, щях да я накарам да дойде с мен. Съпругата на един август трябва да бъде до него. Дори да не му роди дете.
Тъй като Аврелиан се извръщаше, без да отговори, отдалечавайки се вече към вратата, Пулиний добави трескаво:
— Чакай, чакай! Не тръгвай. Има още нещо, за което исках…
Старият секретар сякаш внезапно загуби дар слово, той, който не спираше да говори. Отвърна очи, изпълнени със смущение.
— Мога ли да те помоля за една услуга, моето момче?
— Твоите съвети са достатъчно ценни, за да бъда щастлив да ти услужа, секретарю.
Аврелиан не беше прикрил нито иронията, нито студенината в гласа си. Пулиний не им обърна внимание.
— Не желая да се връщам в Рим. Моята къща е все така красива, но там ще умра, заобиколен от роби и от молебствия на просители. Какъв ужасен край, не мислиш ли? Да не можеш да отправиш взор към лице, което те обича?… Тук с теб се чувствам, сякаш имам син.
Аврелиан се поколеба. Дали Пулиний беше искрен, или това беше последният му опит за съблазняване? Емоциите му взеха връх пред разтревожената, изключително объркана физиономия, която се повдигаше към него в очакване на решението му.
— Можеш да останеш до мен, колкото поискаш, Пулиний. Аз не съм забравил онова, което направи за моята майка.
— О, ще видиш – отвърна Пулиний с подигравателно облекчение, – няма да е твърде дълго. Щом станеш Август, ще си отида с щастливо сърце.
≈ 21 ≈
АНТИОХИЯ
На моменти детето започваше да се тресе. Бурно треперене се зараждаше вътре в корема му, прокрадваше се през цялото тяло, за да стихне безшумно на устните му. Зиновия го притискаше към себе си. Целувките й по челото сякаш не го успокояваха.
То зададе още веднъж въпроса, който повтаряше от предния ден:
— Значи, повече няма да ги видя?
Всеки път Зиновия му отговаряше шепнешком, галейки го:
— Напротив, ще ги видиш, сине мой. Те ще идват в сънищата ти, както и в мислите ти, когато си тъжен. Когато ти липсват прекалено много. Онези, които отиват в страната, където живеят боговете, винаги оставят по малко от себе си и при нас.
Понякога детето питаше:
— И ти ли ще ги виждаш?
— Разбира се – отговаряше Зиновия с усилие, от което й пресилваше гърлото. – Вече ги виждам.
Обаче тази сутрин, внезапно скована и мълчалива, тя не отговори на въпроса на сина си. Вабалат отгатна промяната в настроението й и вдигна към нея разтревожено лице.
— Ти си голямо момче. Ти си принц – обясни му Зиновия. – Принцовете не повтарят непрекъснато един и същи въпрос. Те не мислят непрекъснато за своята тъга.
Детето стисна устни и се обърна с вироглава физиономия и сълзи от яд в крайчеца на очите.
— Днес е голям ден – подхвана отново тя със същия тон. – Принц Вабалат ще приеме онези, които бяха дошли да видят Всепрославения. Ти трябва да докажеш, че си смел. Да им покажеш, че ще успееш да бъдеш също толкова велик и мъдър, колкото беше твоя баща.
Момчето се отдръпна, почувствало на свой ред напрежение, със стиснати на корема малки юмручета. Тя плъзна нежно пръстите си в буйната му коса. Беше къдрава и корава като на баща му, когото тя никога не беше галила така.
— Аз ще направя от теб цар, Вабалат. Най-великият от царете. Също толкова велик, колкото римския император. Точно това искаше твоят баща, Всепрославения. Аз му го бях обещала. Ти ще влезеш в Рим като победител. Обещавам ти го. Знаеш, че винаги спазвам обещанията си.
Погледът на детето се изгуби над великолепните покриви на Антиохия. Между малките колони от розов мрамор покрай терасата се забелязваше блещукащото синьо на река Оронт. То каза злобно: