Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Колкото повече говориш, толкова по не съм сигурна, че те разбирам, учителю Лонгин. Да не би да искаш да кажеш, че Цезар е…

— … убил твоя съпруг. Да, царице моя.

Зиновия подскочи, знаейки вече, че той имаше право.

— Хайран беше хванат с кинжал в ръката – прошепна Зиновия с вкочанено сърце.

— Един кортик има нужда от ръка, не от акъл, за да се задейства. Синът на Всепрославения сам не би имал нито достатъчно мозък, нито най-вече смелост, за да го убие. Предложили са голяма награда на черната му душа.

— Награда? – каза тихо Зиновия.

Вабалат се раздвижи. Той ги погледна със станали изведнъж големи очи, без да има повече желание да се прави на малък цар. Лонгин протегна ръка към него.

— Помисли за това, царице моя. Хайран щеше да бъде на твоето място днес, ако неговият съучастник беше убил твоя син. Той щеше да ме приеме. И най-вече, щеше да приеме Рим. Хайран щеше да изпълнява волята на Цезар и да е послушен като агънце.

— Тогава щях да се бия с него.

— Тогава ти щеше да се биеш с Рим. Щеше да станеш враг на Рим. Нямаше да командваш повече легионите. Щеше да останеш сама. Всичко, което завоюва в името на Рим, щеше да изтече между пръстите ти като пясък. Не беше ли това, което Хайран и узурпаторът Макриан се опитаха да направят, докато ти се превръщаше в Алат? Нали затова ти накара да убият палмирския префект?

Зиновия дълго не можа да проговори.

— Ти знаеш много неща – призна тя.

— Онова, което трябва да знае един човек, който ти предлага своята мъдрост и своите съвети.

Накрая, по-развълнувано, отколкото би искала, тя попита:

— Имаш ли доказателство, за онова, което твърдиш?

— Ако го потърсим добре, ще го намерим, царице моя.

* * *

— Твоят грък имаше право. И с основание търгува със своята мъдрост. Той не се хвали: използва главата си по-добре от мен. Трябваше да се досетя.

Въпреки мърморенето си, Нурбел се усмихваше широко и доволно.

Те навлизаха в подземията на двореца. Стълбата се виеше около шахта, а въздухът наоколо беше ужасно спарен. Размахваните от стражите факли не осветяваха дъното й. От влагата плочите под ниските боти на Зиновия бяха хлъзгави.

— Ти трябва да се убедиш сама – повтори Нурбел.

Точно със същите думи беше дошъл да я потърси преди малко.

Беше изминала една седмица, откакто тя му беше поверила задачата да намери доказателства, които биха подкрепили подозренията на Лонгин. А те никак не бяха учудили Нурбел.

— От римляните може да очакваш само предателства. Това им е в кръвта – беше уверил той презрително. – Може би бях твърде нежен с Хайран и го оставих да избяга при демоните с някои тайни.

Антиохия беше претърсена щателно. И новият, и старият град имаха десетки театри, терми. Бинарните и странноприемниците, посрещащи гостоприемно разбойниците, дребните крадци и убийците, бяха стотици. Както и бардаците и кръчмите на поетите, където последните преследваха хубавиците и се напиваха, рецитирайки стихове.