Царицата на Палмира [Златните вериги]

Той се поклони свободно пред нея, после пред Вабалат. Дори малко безцеремонно. Прояви уважение, но без раболепие.

— Тъжен съм, царице моя – каза той на антиохски, изправяйки се. – Тъжен съм, че се покланям пред теб при тези обстоятелства. Щях да бъда безкрайно щастлив да видя Всепрославения до теб. Той искаше от мен да му служа и за мен, който трябваше да напусне Атина против волята си, това беше повече от чест.

— Смъртта на Всепрославения зачерни сърцето ни – отговори Зиновия на гръцки с подобаващ тон. – Обаче тя не променя нищо от онова, което трябва да бъде, учителю Лонгин. Принц Вабалат достигна току-що възрастта, в която трябва да се учи как да стане мъж и цар. Моят съпруг желаеше ти да го научиш на своята мъдрост и своето знание. Аз самата прочетох някои от твоите книги за красивото и за влиятелния човек. Би ми харесало да направиш от моя син уважаван и обичан господар. Наистина би било чест за Палмира, ако ти приемеш.

Лонгин почервеня леко, но не стана ясно дали заради това, че го бяха поласкали, или защото му бяха отговорили на майчиния език. Той погледна към шестгодишното момченце, скрито в туника с пояс, широк, колкото гърдите му, което вече го гледаше високомерно и царствено. Не показа то да е предизвикало възхищението му.

При други обстоятелства Зиновия щеше да каже нещо иронично. Но сега се задоволи да изчака благосклонно отговора на госта си. Още повече, след като лицето на гръцкия мъдрец, плоските му устни и приятните бръчки по слепоочията й правеха странно впечатление. Носеха спокойствието и доверието, които й бяха липсвали ужасно през последните дни. Тъкмо навреме!