Хюрем. Московската наложница

Още същата вечер цяла сюрия жени се изсипаха в стаята ѝ и заразгръщаха пред нея какви ли не платове. Но Руслана изобщо не беше в настроение да разглежда платове. Агите на харема не бяха позволили на Мерзука да се качи при нея. Тогава Руслана вдигна страшна врява. Задумка с юмруци по вратите, изстъпи се посред харема и се разкрещя. Накрая Сюмбюл ага се изпречи пред нея, бършейки потта, стичаща се по челото му.

— Какво има пак? Защо викаш? — А сетне тихо додаде: — Не си ли взе поука от онова, което сполетя Деспина? Тук не бива да крещиш и да се бунтуваш така.

Сюмбюл ага беше бесен, но този път в ръцете му нямаше пръчка. Даже по всичко личеше, че полага неимоверни усилия, за да овладее гнева си. Не биваше да забравя, че Хафса султан я нарече „момичето ми“, и затова в никакъв случай не биваше да извива врата на московчанката. Главата му все още му трябваше.

Руслана забеляза промяната у Сюмбюл. Тя надали се дължеше само на любовното подаръче, което му бе дала под стълбите. Сюмбюл бе станал свидетел на близостта, която Хафса султан демонстрира към девойката.

Момичето тропна с крак и извика:

— Къде е моята спътница, Сюмбюл ага?

Агата беше като попарен. Искаше му се да потъне вдън земя. Как се осмеляваше някаква си пикла да го гледа така високомерно посред харема и да се обръща към него по име? Гневът му беше на път да надделее над едва удържания самоконтрол. Щом нямаше пръчка, нямаше, но можеше да забие юмрук в окото ѝ и всичко щеше да приключи. И бездруго ръката му вече беше свита в очакване. Руслана усети, че той бе на косъм да го направи, и го измери с поглед, който отрезви Сюмбюл на секундата.

„Какви ги вършиш, Сюмбюл“, упрекна се под нос, но го чуха всички наложници. Трябваше да излезе някак от положението. Реши и той да повиши тон.

— Ах, ти, нахалнице! Знаеш ли какво наказание те чака, ако вдигаш врява в харема?

Думите му сякаш ѝ дадоха сигнал да се развика отново. Руслана за втори път тропна по пода.

— Доведете ми спътницата, ага. Веднага! Къде се е видяло наложница без прислужница?

— Утре ще ти дадат нова.

Третото тропване с крак беше по-силно.

— Не искам друга. Моята спътница е Мерзука. Тя ми е подарък от Гюлдане султан — майката на Айше хатун, която е сестра по съдба на майка Хафса. Веднага ми изпратете Мерзука!

С такъв маниер изброи имената, че впечатли както слухтящите наложници, така и Сюмбюл ага. Доловила колебанието на агата, Руслана се приближи до него и тихичко измърка:

— Моля те, Сюмбюл! Толкова много ли искам?

Агата отново се благодари, че кожата му е черна. Иначе всички в харема щяха да видят как се изчервява. Ухаещото на страст мъркане разпали кръвта във вените му. С чувственото си кокетничене това девойче щеше да събуди желание и у евнух. Изгледа Руслана многозначително. Устните му трепнаха в опит да каже нещо. Но какво точно? Московчанката имаше сериозно превъзходство. Занапред можеше да изживее с нея ново приключение под стълбите само в сънищата си. В никакъв случай нямаше да си играе с огъня, задиряйки момиче, което самата майка на падишаха беше взела под опеката си. Жив щяха да го одерат и да нахранят котките и песовете под крепостните стени. Сведе глава. Затова пък стовари гнева си върху наложниците, които се суетяха из харема.