Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Какво знаем ние за могъществото на Карелен? — възрази Стормгрен. — Когато бях дете, Обединена Европа беше само мечта, а когато пораснах, мечтата се сбъдна. И това стана преди пристигането на Свръхвладетелите. Карелен само довършва работата, която ние сме започнали.
— Европа беше единна и в културен, и в географски смисъл. А целият наш свят не е единен — разликата е съществена.
— Трябва да се предполага, че в очите на Свръхвладетелите нашата Земя изглежда несравнимо по-малка, отколкото Европа — в очите на родителите ни. И аз не мога да не призная, че възгледите им са далеч по-зрели от нашите.
— Аз не отхвърлям изцяло федерацията като крайна цел, макар че много мои последователи не са съгласни с това… Но обединението трябва да възникне от хората, а не да се налага отвън. Длъжни сме сами да строим съдбата си. Никой не трябва да се намесва повече в делата на човечеството.
Стормгрен въздъхна. Беше чувал това вече хиляди пъти — и можеше да даде само един отговор, с който Лигата не желаеше да се примири. Той вярва на Карелен, а Лигата — не. Тук те коренно се разминаваха и нямаше никакъв изход. За щастие Лигата също нямаше сили да стори нещо.
— Позволете да ви задам няколко въпроса — каза той на Уейнрайт. — Ще отречете ли, че Свръхвладетелите донесоха на хората безопасност, мир и прогрес?
— Не споря. Но те ни отнеха свободата. Човек живее…
— … не за парчето хляб. Да, знам! Но сега за пръв път дойде време, в което човек е сигурен поне за хляба си. А и коя погубена от нас свобода може да се сравнява с тая, която за пръв път в цялата история ни дадоха Свръхвладетелите?
— Свободата да се разпореждаме със собствения си живот, както ни повелява Господ.
„Ето че стигнахме до същността — помисли си Стормгрен. — Както и да го прикриваме, коренът на разногласията е в религията.“ Уейнрайт в никакъв случай не даваше да се забрави, че е свещеник. И макар сега да беше облечен като мирянин, Стормгрен сякаш го виждаше с одеждите на пастира.
— Преди месец сто епископа, кардинала и равина заявиха в съвместна декларация, че поддържат политиката на Попечителя. Вярващите по света не са с вас.
Уейнрайт гневно заклати глава — разбира се, не беше съгласен.
— Много духовни власти са слепи — Свръхвладетелите са ги прелъстили. Когато те осъзнаят опасността, ще бъде твърде късно. Човечеството ще изгуби волята си за действие и ще бъде поробено.
Настъпи кратко мълчание. След малко Стормгрен каза:
— След три дни отново ще бъда при Попечителя. Ще му разясня вашите възражения, тъй като е мой дълг да представям възгледите на цялото човечество. Но, повярвайте ми, това няма да промени нищо.
— И другото — бавно произнесе Уейнрайт. — За нас има много неприемливи неща в Свръхвладетелите, но най-отвратителното е тяхната скритост. Вие сте единственият човек, който е говорил някога с Карелен, но дори и вие не сте го виждали нито веднъж! Тогава има ли нещо учудващо, че не му се доверяваме?
— Без да отчитате всичко, което той е направил за човечеството?…
— Да, без да го отчитаме. Дори не зная кое е по-оскърбително — всемогъществото на Карелен, или неговите тайни. Ако няма какво да крие, защо не ни се покаже? Когато говорите с него следващия път, господин Стормгрен, попитайте го за това!
Стормгрен замълча. Нямаше какво да отговори — във всеки случай нищо такова, което би убедило събеседника му. Понякога се съмняваше в това, в което е убедил сам себе си.
За Свръхвладетелите, разбира се, това беше нищожна работа, за Земята — най-великото събитие в цялата й история. Исполинските кораби се появиха от непостижимите глъбини на Вселената без никакво предупреждение. Това беше описвано във фантастиката хиляди пъти, но никой не вярваше, че може да се случи наистина. И ето, случи се — безмълвни грамади, които проблясваха в небесата над всички страни и символизираха познания, непостижими за хората и след векове. Шест дни те се рееха неподвижно над градовете, без да показват, че им е известно дори за съществуването на човека. Но и не трябваха никакви знаци — беше ясно, че могъщите кораби не са се появили случайно с такава точност именно над Ню Йорк, Лондон и Париж, над Москва, Рим, Кейптаун, Токио и Канбера…
Още преди да изтекат тези вледеняващи душата шест дни, някои хора разбраха истината. Тези пришълци не се появяваха за пръв път — някога те вече бяха опитвали да се запознаят с хората. И сега в безмълвните неподвижни кораби мъдри психолози наблюдаваха как ще постъпят те. Когато напрежението достигнеше предела си, пришълците щяха да започнат да действат.