Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
На шестия ден Карелен, Попечителят на Земята, обяви на човечеството за себе си, като прекъсна всички предавания на всички радиовълни. Той говори на безупречен английски и дори само това предизвика разпра, която прелетя над Атлантическия океан. Но съдържанието на неговата реч потресе слушателите много повече, отколкото формата й. Според всички критерии то бе подвластно само на височайши гений, съумял дълбоко и всестранно да осмисли цялата човешка дейност. Несъмнено, мъдростта и гъвкавостта на ума, магическите пътища, по които се достига до неведоми области на знанието — всичко това, изкусно събрано на едно място, трябваше да внуши на човечеството, че пред него стои несравнимо по-висок разум. Когато Карелен свърши, народите на Земята разбраха, че дните на тяхната относителна независимост са отминали. В пределите на държавните граници всяко правителство все още съхраняваше властта си, но в международните отношения решаващата дума оттук нататък не принадлежеше на хората. Беше безполезно да се спори, протестира и доказва.
Трудно можеше да се очаква, че всички държави по света безропотно ще се подчинят на такова ограничаване на властта си Но как можеха да се съпротивляват? Задачата бе главоломна — дори и да им се отдадеше да унищожат корабите на Свръхвладетелите над своите градове, заедно с тях щяха да загинат и самите градове. И все пак една голяма държава направи такъв опит. Може би там някой се надяваше с един атомен удар да убие два заека, защото се целеха в кораб, който беше над съседна и при това неприятелска страна.
Вероятно в минутата, когато на телеекрана в тайния контролен пост се е появило изображението на исполинския кораб, шепата военни и специалисти са се раздирали от противоречиви чувства. Ако опитът се увенчаеше с успех, как щяха да отвърнат останалите кораби? Може би щеше да е възможно да бъдат унищожени и те, и човечеството отново щеше да продължи по своя път? Или Карелен щеше да отвърне на нападателите с някакво страшно възмездие?
Ракетата се взриви и екранът помръкна, но след миг изображението на кораба отново се появи — работеше камера, изстреляна в космоса на стотици мили разстояние. Мина само секунда — беше време да избухне огненото кълбо на ядрената реакция и да изпълни небето с пламъци, подобни на слънчевите.
Но нищо не се случи. Огромният кораб си остана невредим и продължи да се рее в недосегаемите висини под ослепителните слънчеви лъчи. Атомната бомба не го докосна и никой дори и не разбра какво е станало с нея. Нещо повече — Карелен съвсем не наказа виновниците, абсолютно с нищо не показа, че поне знае за нападението. Той презрително замълча, предоставяйки им да очакват със страх отмъщение, което така и не последва. Това подейства далеч по-силно от всякакво наказание, предизвиквайки ужасна бъркотия и упадък на духа. След седмица на яростни взаимни обвинения нещастното правителство падна.
Имаше и опити за пасивна съпротива срещу политиката на Свръхвладетелите. Обикновено Карелен просто не се съгласяваше да постъпват така, както искат, докато и те сами не се убеждаваха, че само вредят на себе си, ако действат на своя глава, само веднъж той даде на едно упорстващо правителство да почувства неговото недоволство.
Повече от сто години Южноафриканската република се раздираше от вътрешни разпри. В двата лагера хората с добра воля се опитваха да прехвърлят мост над пропастта, но напразно — коренът на страха и предразсъдъците, които отрязваха пътя към съглашение, бе надълбоко. Отново и отново се сменяха правителства, които се отличаваха едно от друго само по степента си на нетърпимост — всяка една страна бе отровена от ненавистта и всички последствия от гражданската война.
Когато стана ясно, че там дори няма да се опитат да приключат с дискриминацията, Карелен предпази непримиримите. Назова само деня и часа. В страната възникнаха смътни опасения, но не страх и дори не паника — никой не вярваше, че Свръхвладетелите ще допуснат насилие и разрушение, от които еднакво биха пострадали и виновни, и невинни.
Така и стана. Просто, достигайки меридиана на Кейптаун, Слънцето угасна. Остана само неговият бледен, едва различим за окото възлилав призрак, който не даваше нито топлина, нито светлина. Неразбираемо как високо в космоса се срещнаха две силови полета и преградиха пътя на слънчевите лъчи. Безупречно кръгла сянка покри пространство с диаметър петстотин километра.
Нагледният урок продължи половин час. Това бе достатъчно — на другата сутрин южноафриканските власти обявиха, че напълно възстановяват гражданските права на бялото малцинство.