Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Маргариди. О, сан дут!
Димитраки. Язък за хубавината ти, Марийке! Ако не ма послушаш, ти ще бъдеш една ревнива ябълка, хвърлена на свините.
Марийка. Каквато ми бъде честта.
Димитраки. Честта ти е в ръцете ми, стига да искаш да та направя честита на света.
Марийка. Честта ми е от бога.
Анка. Надявам са скоро да улесня францушките. Имам вече начало.
Маргариди. О, бъди сигур, шер Аннет, кога бъдеш с мене, за два-три месеца ще бъдеш цяла французойка.
Димитраки. Слушай ма, Марийке, не са оставяй в злочестина, остави са на мене, инак ще са каеш.
Марийка. Може да остана и най-злочестна на света, но никоги не бих са предала в ръцете на един ергенин. Забавих са, да си ходя. (Тръгва да си отива.)
Димитраки. Ах, Марийке! (Въздържа я.) Постой, аз не съм си свършил още думата.
Марийка. Моля ти са, остави ма, ще ми са сърди майка. (Към другите.) Прощавайте.
Анка. Адийо, Марийке, адийо.
Марийка. Сбогом. (Излиза.)
Димитраки (настрани). Дебела глава!…
ЯВЛЕНИЕ VIII
Маргариди, Димитраки, Анка, Злата
Злата (настрана, към Димитракя). Баща ви си доде. Минете в другата одая.
Димитраки. Мосьо Маргаридес, ж ву при, да минем в другата камера.
Маргариди. А во з’ордр, мосьо! (Отиват двама те)
Злата (на Анка). Хай иди и ти, да не те завари тука, па да хване да вика отгоре ти.
Анка. Уф, пък и този татю! Не може да поседи още малко на дюген.
Злата. Остави са! Той дошел за обед, а още не е готово, че не знам какви ще ги слушам пак.
Анка. Горко му дошло! (Отива в другата стая.)
ЯВЛЕНИЕ IХ
Злата, сама
Злата. Манджата пак не е готова. Сега ще хване да гърми отгоре ми. Какво да го излъжа?… Какво, какво?… Да кажа месото беше старо, та не увря скоро?… Не бива: той го е купил, знай го. Да река лук нямаше?… Пък има: вчера го купи. Да кажа масло нямаше да опража лука?… Пък и то има. Какво да го излъжа?… Какво, какво?… Ха!… Да зема да изтърся солника в пепелта, па — сол нямаше; тъй, я? Сол нямаше. Туй му запуша устата нему. Жената тряба да знай да лъже мъжа си, проста й оназ, дето казва правото. Да са махна аз, да не ма завари, да сяка, че бях сѐ в мутофака. (Излиза.)
ЯВЛЕНИЕ Х
Райчю, после Хаджи Коста
Райчю. Пак не е готово… Отзарана насам постирай уши! Чакай! Не ти дават барим един дробен хляб, да си позалъш гърлото. Ама че на врата изпаднах, ха! (Ухилено.) Ама и чорбаджията дойде като кон на празна торба — и той же чака.
Хаджи Коста. Райчо!
Райчю (свръснато). Чувам, чорбаджи.
Хаджи Коста. Кой беше тук?
Райчю. Беше, чорбаджи, онзи… той…хекимин ли е, какъв е?
Хаджи Коста. Та що търси той… тук, в къщата ми?
Райчю. А, че… Зная ли, чорбаджи. Гледам, той… като доде, и чорбаджийката, и Анка дават с него уста със уста, па…
Хаджи Коста. Какво па?
Райчю. Демек… приказват си.
Хаджи Коста. Като какво?
Райчю. А, че… разбирам ли им? Дълбоки работи, тъй хе, вранцушки! Измайват са, па…
Хаджи Коста. Де й чорбаджийката?
Райчю. Сега отиде в мутофака.
Хаджи Коста. Беки още не е наготвила?
Райчю. Не е, ам’че как.
Хаджи Коста. (като си повива главата). Ях, ярабим! Кажи ѝ да дойде сам.
Райчю. (като се обръща). Хъ, япали я.
ЯВЛЕНИЕ ХI
Горните, Злата
Злата (със запретнати ръце). Де й Райчю?
Райчю. Япали ма.
Злата. Не знаш, хаджи, отюхках са.
Хаджи Коста (намусено). Себеби?
Злата. Ама нали от заран не са сумясах да прегледам дали имаме сол. Кога посегнах да гудя на ястието, солника, гледам, досущ празен. Да отиде Райчю да купи завчас. Аз нямах пари в себе си, инак досега щях да го проводя я?
Хаджи Коста (като изважда от кесията си пари и на Райча). На̀, да отидеш качарак да земеш сол.
Райчю, додето върви скоро, препинява са и пада.
Хаджи Коста (гневно). Кьор оладжа!
Райчю става и излиза.