Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Анка (весело). Нели? (Разхожда са подчотрено.)
Злата (като я изгледва отгоре до долу). Бравос. Иди речи, че си българка. Де!… Никак… изляна, изкована вранцузойка. Добре казва дофтура.
Анка (наперено). Сега да ма види тъй…
Злата. Млого ше ти са радва: той та обича.
Анка. Да си туря капелината, по-добре ще покаже. (Туря си капела и гледа са на огледалото.) Я виж сега, мане!
Злата. Сега сякаш че си дошла от Аропата, съща мандама. Бравос! Нека са пукат душманките! Утре тъй да отидеш на свадба, хем чу ли?
Анка. То са знай. От таз мода още няма никоя…
ЯВЛЕНИЕ IV
Горните, Марийка.
Марийка. О! Честита, честита.
Анка. Мерси. Ще ли ти хареса?
Злата. Как е, Марийке, нели ѝ стои добре?
Марийка. Чудесна.
Злата. По най-новата мода, видиш ли?
Марийка (на Анка). По журнала ли си я скрои?
Анка (горделиво). Да, по журнала, разумява са.
Злата. Тя нашата Анка, тя си й марифетлия: нищо не са оттърва от ръцете ѝ: какото види по джурналата, направя си го тъпкъсъ!
Марийка. Да, нейна милост ѝ привира, има дарба за сичко…
Анка. Челяк като са мъчи…
Марийка. Преднела тертипи на европейките.
Злата. Не сал преднела, ами ѝ съща аврупейка.
Марийка. Да, съща европейка.
Злата. За такваз аврупейка тряба и един аврупеец, нали?
Марийка. Нито хората̀.
Анка. Е пък и ти, мане? Сега нямаш друга хората̀.
Злата (на Марийка). Виж цир-вир-зацията како прави? Да е жив и здрав брат ѝ, той, като си дойде от Франция, изучи сестра си на аврупейски тертип.
Марийка. Блазе ѝ, че има учен брат.
Анка. Марийке, дохождай у дома честичко, па ний и тебе ще изучим на европейско.
Злата. Да, да! Тряба, тряба… Виж нашата Анка как са изучи? Да я чуш, кога са земе с дофтура на приказка, сал да ти й драго да ги слушаш.
Марийка. Твоя милост оставяш Анка да са учи на европейско, ами майка ми, каквато си е, не би ма оставила, да знае че света ще потъне, особно да приказвам с чузд човек. Пази боже.
Злата. Тебе майка ти й пък проста, па и ти не тряба да я слушаш. И Анкина баща ходи да са одумва, ами кой ти го слуша! Ний си караме алафрангата. Сега българското не струва пари, не!
Анка. Ако река аз да слушам баща си, тряба да си остана досущ дебела българка — простачка.
Марийка. Вий… да, можете, ами аз да не слушам майка си, която има сичката грижа за мене и от която ми зависи честта…
Злата. Гледай си работата, сега момата сама тряба да си намери честта; ти нито тряба да питаш майка си, че е жена стара, па и проста. Що ти отбира тя от днешньото? Тя си знай стана, хурката. Ти гледай да са изучиш на сегашньото, на алафрангата, на…цирвирзакцията.
Анка. (горделиво). Цивилизацията, речѝ.
Злата. Хъ! Тъй… циливилизакцията.
Марийка. Като българка, кога да е, ще бъда в ръцете на един българин, а у нас, българите, цивилизацията, която ваша милост разбирате, не е още в употребление.
Анка. Но тряба ний, младите, да я турим в употребление: ако остане на старите глави, хилядо години ще са минат, и българите сѐ тъй прости ще си останат.
Злата (ухилено). Бравос, Анке, сѐ тъй прости и балбути.
Марийка. Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение.
Анка. Твоя милост си са зела подир думите на учителката. (Къмто Злата.) Тя ни приказваше тъй.
Злата. Ех, ами! Разбрала тя, простата българка. Како ли знай тя? Не знае едно бонджор да каже.
Анка. Нели ходихме толкоз време? Какво са научихме?
Злата. Нищо.
Марийка. Ако не друго, то поне какво ще рече истинско образование.
Анка. Ех, ами! Колко не щеш я!
ЯВЛЕНИЕ V
Горните, Димитраки.
Димитраки (весело). Бонжур!
Анка. Бонжур, мон шер фрер. Коман ву порте ву, биен?
Димитраки. Тре биен, мерси, ма шер сьор.
Злата (ухилено, на Марийка). Виж како сладко иде вранцушкото? Да ти ѝ драго да го слушаш.