Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Митю. Бе и за старичките има работа… Да речем сега, аз защо съм дошел?
Баба Стойна. Зная ли та, синко?
Митю. Разумява са… за работа.
Баба Стойна. Ако ми иде отръки, синко.
Митю. Твърде добре ти иде… стига да искаш, и от тази работа, разумява са, ще имаш и файдица.
Баба Стойна (ухилено). Е, то… от файдата си кой бяга?
Митю. Ти знаш, бабо, от малък… без майка, па и откъм роднини господ не ма е зарадвал; двама с баща си… сами; къщата си сѐ на людски ръце гледа, па то… людското, знаш, не е като свое.
Баба Стойна (ухилено). Е, е!… Сещам са. Тряба, синко, тряба: къщата ище домница, па и ти зер… по сега… времето ти й.
Митю. Ако е рекъл господ…
Баба Стойна. То… господ го е рекъл, синко. (Важно.) Езер тряба по сега да са прибереш и ти като сичките хора — да си земеш е’но булче, па да са радвате, доде сте младички. Хей!… Синко! Нели бях и аз млада! Нели съм се радвала! Нели зная!… Ами господ тъй щял: на старо време да остана я тъй хе!… Самичка.
Митю. Мъчно е, бабо, само̀, мъчно!
Баба Стойна. Господ, синко, защо дал мъж и жена? Нали да си животят нае’но и да са радват един на други. Дядо ти, лека му пръст, доде беше жив, сѐ друго беше, сѐ имах челяк при себе си… Ще излезе донейде, па аз, езер, като сяка ступанка, сѐ имах кога да дочаквам. Ше са зададе по е’но време от пътните врата, ше изляза, ше си го посрещна весело. Той, горкият, видиш сѐ носи по нещичко. Ех!… Баба ти ше земе, ше посготви гозбица, какото дал господ, ше седнем двамца на софра, ше си похапнем, ше си попийнем, ше си посприкажем… езер, като секи мъж и жена. (Нажалено.) Ами той на бога бил по-драг, та си го прибра (подсмърча и бърше очите), а мене остави… че за какво?… Сама в къщи като кукувица!… Боже, прости ма! (Прекръстя са.)
Митю. Гледай си работата, бабо. Господ си има грижата и за тебе: никой гладен не е умрял. Ти мене гледай, бабо, хелбетте аз не ща та остави.
Баба Стойна. Да си ми живичък, синко.
Митю. Сал на работа да та видя.
Баба Стойна. А че, синко… зная ли аз? То пак тряба ти да ми посочиш вратата, езер, дето ти й сърцето, па аз да отида там да хлопам.
Митю. Слушай да ти обадя. (Баба Стойна си простира главата.) Мене сърцето ми е паднало у Хаджи Костови, знаш?
Баба Стойна. Е! Зная ги, зная; тии ми са отблизо познайници, честичко си ходя аз у тях.
Митю. Па зная, та затуй са дотекох до тебе…
Баба Стойна (разсъдително). Момичето е младо, хубавичко, прилично, и речи, че е е’ничко в града ни — неговото тъкмение, неговата премяна я няма у никоя, марифетлия й тя; ами… майката… тя май… ходулка, па и присмехулка. Колчам ида у тях, тя се ще намери да са присмей на този, на онзи — българите били прости, били балбути, гаче тя не е българка.
Митю. Майката… ти не гледай; момичето е млада. То като влезе в ръце, докарва са на път.
Баба Стойна. Крушата май от кореня си далеч не пада, ами, както си каж, младо й; като са нарече еднъж домомница, тряба да слуша мъжа си, како ше стори?
Митю. То са знае. И тъй, ти ще отидеш и ще гледаш как-как да докараш работата наред — ще хоратиш там… вече каквото та е господ научил.
Баба Стойна. Хе, хей! Синко, баба ти тебе колко-колко ергени е зарадвала!
Митю. Да та видя и сега. От мене, бабо, имаш един кат дрешки. (Изважда от джоба си пари.) Земи засега тези… да си направиш харачлък.
Баба Стойна (престорено, като че уж не ще). А че… синко…
Митю. Де земи, земи, ти си жена бедна.
Баба Стойна (като зема парите). Ей, синко, господ здравие да ти дава. А че… тъй като е, аз да са забрадя, па… (Става и зема да са забражда.)
Митю (става, ухилено). Да е на добър час, речи, бабо.
Баба Стойна. На добър час, синко, на добър час. Дано господ и Св. Богородичка…
ЯВЛЕНИЕ II
Герги, който носи в ръка си свързано у кърпа нещо мезелик, Пенчю, с едно щъкло ракия в ръка.
Герги (като идва изеднъж на Пенча, който не са я явил още) Ела са̀м, ела; тук… наскочихме го.
Пенчю (като идва). Я гледай го! Браво!
Герги. Добър ден, бабо.
Баба Стойна. Дал ти бог добро, синко, запоядайте, запоядайте.
Пенчю (на баба Стойна). Бонжур, мадам ангаже.
Баба Стойна. Не ги отбирам аз таквоз… тъй… (Като изгледва щъклото.) Ам’то защо ти й, бре?