Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)

Хаджи Коста. (насмешно). Деликатна, евгенис. Ей, сетне?

Злата. Сетне, ний е’на дъщеря имаме, хаджи, па и господ я надарил с ангелска хубост… Нека тя гледа за себе си, па кога излезе пред хора, да бъде утъкмена и уредена най-добре, по най-новата мода, от другите моми да сочи по-горе. Езер, ний ще гледаме колко по-скъпо да я продадем.

Хаджи Коста.Я ще тъй же я развалиш ти с този си маймунски ум! Щяла да я продаде по-скъпо. Бе, хей, будала, хората не же гледат ней ръцете, краката, а же питат дали е изпечена на къщна работа, дали же я бъде за домашница, анадънму?

Злата (смело). Дева не же я продам в ръцете на един простак, да му слугува като робиня.

Хаджи Коста. Ами?… На какъв дявол…

Злата. Хелбетя, ше си намеря аз е’но учено зетченце.

Хаджи Коста. Толкоз си отбрала ти… Сегашното учение, каквото го гледам аз него, не къща, ами курник биля не же може да гледа.

Злата. Ами защо харчи толкоз пари подир Димитракито ни, нали да са изучи, па да стане учен? И стана, я! Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил. Поприличал на френче: сякаш не е наш син. Езер, учението го искуси.

Хаджи Коста. Хилядо пъти пишман станах… проводих го, че какво? Язък за парите! Сега ми е дошел учен, че защо ми е, кога не кабули нито на чорбаджия да отиде, нито на дюгеня ми да седне. Той са учи, аз харчих със ниет, че челяк же стане, а той… хаймана и половина: целий ден мутай по улиците с френцките чапкъни, анадънму?

Злата. Той иска при някой голям търговец…