Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Баба Стойна. Хм! Хаджи Коста… какъвто си е той!…
Пенчю. Сега, бабо, е алафранга светът: момичето, когото си ще, него зема.
Баба Стойна. Ам’че да ти кажа, в Хаджи Костовата къща петелът пей.
Пенчю. Ба, кокошката пей.
Баба Стойна. Ази е’но време, като бях мома, умирах подир кавалджията Станя, ами баща ми, лека му пръст, остави ли ма? Заиска ма дядо ви, бог да го прости; този ше земеш, рече, че друго не би. Ех и аз, како ше сторя, баща е, реках, тряба да го послушам. Направихме свадба, както дал господ, ами мене сърцето ми сѐ подир другия. Сетне, като мина венчилото отгоре ми, прилепнах, на който ми й бил честта, хайде.
Пенчю. Тъй, бабо, тъй; то…като прилепне, то… друго става.
Герги (като става). Хей, господиновци, на лозие щяхме да ходим, я?
Митю (като става тоже). Добре каж, да вървим, па да са върнем по-скоро, че довечера ще отидем на сватба.
Всички стават, Герги прибира кърпата, Пенчю взема щъклото.
Пенчю и Герги. Да, да на сватба. Сбогом, бабо. (Тръгват.)
Баба Стойна. С поздравичко, много здравие си носете.
Митю (който поостава назад). Гледай, бабо, как-как един здрав двожаб да земеш. Довечера ще ти дойда.
Баба Стойна. Добре, синко. Аз си зная работата, ти бъди рахат.
Митю. Да та видя. (Излиза.)
ЯВЛЕНИЕ III
Баба Стойна като са сглажда сама.
Баба Стойна. Господ ми го проводи (гледа парите, що зе от Митя), сполай ми ти, боже!… Ше има и за хлебец; и за гозбица; ше има и за винце… да си поусетя сърчицето… Ше зная аз как да си го похваля. Дано, боже, станяше работа… „Ше имаш, каже, един кат дрешки.“ Ох, дано!… (Поизгледва роклята си.) Че съм са опърпала. (Ухилено.) Па ако бъде истина и то…„Аз зная, каже онзи, един млад дядо търси си една млада бабичка.“ (Смее се.) Хе, хе, хе!… Де да дадяше господ… па да са гледаме на старо време. Ама хората щели да рекат, че съм стара; ех, па и той дева не ше бъде млад, я? Хелбетте ше си бъдем акрани. Па и чак дотолкоз не съм стара: от мене по-стари има. Не ше ли мога да са устоя на един мъж?… Хе, хей! Како ше си го кътам аз него! Сал дано господ и св. Богородичка… (Прекръстя са и отива.)
ЯВЛЕНИЕ IV
Една стая в къщата на Хаджи Коста — с маси и столове на дъното. На масата — огледало и един журнал за моди; врата наляво и надясно.
Анка (която дохажда сама и право на огледалото): Той тряба да доде…да ма свари, както тряба. Вчесана ли съм според журнала? (Гледа си косите.) Я да видя. (Зема журнала и гледа.) Също. (Пристъпва, гледащий са на огледалото.) Европейките, разумява са, тъй са носят. Ах, да съм сега в Европата! (Отива донейде и са връща.) И модите мязат на хубавеляк челяк. На грозното, то… дрехата плаче отгоре му. Добре, че не съм грозна… убивах са. (Гледа на журнала.) Ах! Каква хубава мода й тази! Как добре ще ми стои. Ама де! Да рачеше да ми земе материя, по-скоро си бих направила и по тази мода. Ама де! Такъв баща токо!… Да не ми ставаше баща. Защо господ не ма е дал дъщеря на един европеец, на един цивилизован баща? О, тогази аз щях да нося каквото си ща. Той, като е такъв простак, сал знае да са кара вкъщи. Да зема аз нему да му мета, да му готвя, да му промивам като една слугиня. Да ма прощава негова милост; нямам време да му ставам робиня. Добре, че имам мосьо Маргариди; той като е, не ма е еня. Разумява са, той ма обича. (Отива на огледалото.)
ЯВЛЕНИЕ V
Анка, Райчю, който са задава.
Анка. Що е, Райчо? Донесе ли ми дантела?
Райчю (като цъква с уста си). Тц!
Анка. Ам’ що ми си дошел?
Райчю. Дошел… Чорбаджията ма проводи да ви обадя да приготвите по сега, че той сега же доде да яде хляб.
Анка. Аз се наядох, да яде и той какото намери.
Райчю. Тъй, ама пак же са сърди. Знаш ли ти то?
Анка. Горко му дошло. Ти мене защо да не ми донесеш дантела, а? Нели ти заръчах?
Райчю (като се прозява). А?
Анка. (настрана). Ух, какъв простак.
Райчю. А че чорбаджията като не ми даде.
Анка (с отвращение). Защо не му спомена, а?
Райчю. Нели му рекох? Той подви глава, па… ни черно, ни бяло.