Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Димитраки. Разумява са, една дама тряба най-малко за месец по една рокля да зема от шивача.
Злата, А че и нашата Анка до петнайси сѐ тряба да ги има.
Анка. Мисля, повече.
Злата (ухилено). Приказвайте си, ваша милост, а аз да си видя къщната работа (Като се покланя на Маргаридя.) Адию, мушу (Тръгва.)
Маргариди. Адийо, мадам Злата.
Злата (като са повръща). Мерсим. (Излиза.)
Маргариди (към Марийка). Нейна милост?…
Анка. Нейна милост — наша съседка.
Димитраки. Мадмуазел Мари.
Маргариди (като улавя Марийка за ръка). Драго ми е да са запозная…
Марийка (срамежливо). Подобно…
Маргариди Нейна милост има типът на сущо българтарско момиче, тъй срамежливо.
Марийка. Имате право, господине: ний, българските момичета, не сме свикнали тъй лесно в запознавание на чузденци.
Анка. Нейна милост… майка ѝ май от старите.
Маргариди (към Марийка). Ма моля, вий не тряба да слушате вече майките си: те са стари, па и прости; те не знаят що ще рече цивилизация. Цивилизацията изисква едно момиче или една мома да бъде отворена, да приказва франшман с един кавалер. Не тряба срам.
Димитраки. Срамът показва простота.
Марийка. А аз вярвам срамът да е честта на едно момиче.
Маргариди. За една цивилизирана демуазела срамът значи нула, нито има идея за срам.
Марийка. За нас срамът е голямо нещо, господине.
Маргариди (към Анка и Димитракя). Видите ли българските майки какви мизерабили идеи дават на дъщерите си?
Димитраки. За такива стари брантии — холера, холера.
Анка. Браво, Деметриюс, такава хората̀?…
Маргариди. Негова милост има резон: такивато стари спират прогреса на цивилизацията, която изискува персоналната и индивидуалната либертате; не тряба срам, не тряба страх. Сички нации в Европата са прегърнали днес цивилизацията, само вий, българите, не щете да са конформирате и модификирате. Вий, младите, не тряба да слушате старите ръждиви глави, а гледайте напред към прогреса на цивилизацията. Вий тряба да имитирате като нас, европейци, които визитираме града ви; да са запознавате с нас и да слушате нашите инструкции. Да гледате как са носим, как приказваме, как седим, как ядем и пием; и вий тъй да са носите, тъй да приказвате, тъй да седите, тъй да ядете, пиете и…
Анка. Виж, Марийке, аз не ти ли казвах? Слушай сега, разумя ли?
Марийка. Разумях. (На себе си.) Да станем на маймуни.
Анка (към Маргариди). Ах, колко желая да отида на Европата, па зная аз…
Маргариди. Мадмуазел, и това е възможно, стига да го желаеш от сърце.
Анка. Мосьо, хората̀ ли е? Да има колай утре да тръгна.
Маргариди улавя Анка за ръка и я отвежда на една страна. Същото направя и Димитраки с Марийка и я отвежда на друга страна на сцената.
Маргариди. Ма шер Аннет, бъди сигурна, как ще видиш скоро Европата, стига да са оставиш на моето диспозирание.
Анка. Ах, дано!
Маргариди (настрани). Не ма разумя.
Димитраки. Ти, Марийке, не тряба да слушаш вече майка си: тя е вече стара и умът ѝ са извял. Аз та обичам като моя сестра, та затова искам да та цивилизирам.
Марийка. Благодаря ти, но тази цивилизация не е като за мене.
Маргариди. Ма птит ами, там ще видиш много градове, дето цивилизацията е на върха.
Анка. Ах, боже, дали ще имам нея чест?
Маргариди. Ще имаш, ма шер, ще имаш, стига да ма слушаш.
Димитраки. Защото ти не си вкусала още цивилизацията, па затова и ти иде бо’зна какво.
Марийка. Каквото и да е, не е като за мене.
Димитраки. Не бъди такваз, слушай мене, който та обичам и ти желая доброто.
Марийка. Стори това добро на друга.
Анка. Ах, мосьо, л’Йороп, ла сивилизасион!
Маргариди (любезно). Уй, ма птит, л’Йороп, ла сивилизасион, с’е тре жоли, тре маанифик! Ж т’ем, тю е мон анж!
Анка. Като отидем на Европата ще са науча добре францушки, нели?