Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Марийка. Да.
Димитраки (като улавя Марийка за ръка). Бонжур, мадмуазел Мари.
Марийка. Не зная францушки.
Димитраки. Но гледай да са научиш: то тряба днес.
Злата. Тряба, зер!
Димитраки. Една мома като тебе тряба днес да знае францушки. Да, ти тряба още да са научиш да танцуваш на полка, валс, кадрил; да знаш как да са отнесеш на един кавалер, когато ти направи комплимент, как да правиш етикети и други, и други…
Злата. Колко е сахато, Димитраке?
Димитраки. (като гледа на часовника си). Близо пладне.
Злата. Люльо! Манджата не съм турила още на огъня. Баща ви пак ще гърми. (Излиза.)
Димитраки. И тъй, Марийке, ако желаеш да са научиш на европейските хора̀ и да говориш францушки, идвай сякоги у дома, па аз ти давам честно слово как ще са занимая нарочно с тебе, както със сестра си.
Марийка. Благодаря, но не ще имам време.
Димитраки. Хъ, време. Остави сичко, па гледай да станеш една цивилизована мадмуазела.
Марийка. (усмихнато). Дето не ще го бъде.
Димитраки. То е в ръката ми, стига да обичаш.
Анка. Нейна милост не може да цени още цивилизацията.
Димитраки. Цивилизацията, Марийке, е слънцето на днешния век, слънце, което грее днес над цяла Европа, дето мадамите са цветето на тази цивилизация. Да, там жените не са като тукашните робини. Във Франца, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът. Една демуазела там зема си кавалерина, когото обикнала, па са разхожда с него, където си ще. Да, голяма свобода.
Анка. Тъй, Марийке, те европейки не похващат нищичко; слугините им вършат сичко. Те само себе си гледат: пазят си лицето от слънце, от вятър, па затуй си и турят воал, сиреч було. Па ръцете им, за да стоят сявга бели и меки, носят ръкавички, а снагата им, за да стои деликатна, стягат са с корсет, знаш?…
Марийка. Но ний сякам сме още далеч.
Димитраки (горделиво). Не е истина, гледай сестра ми.
Марийка. Нейна милост… да, едничка в града ни.
Анка. Още, още…
ЯВЛЕНИЕ VI
Горните, Злата със запретнати ръце.
Злата (свръснато). Дофтура иде, дофтура.
Анка. Люльо! Аз с новата рокля.
Злата. А че бир да си, по-добре.
Марийка. Да си ходя. (Тръгва.)
Димитраки (като я задържа). Що бързаш? Постой: имам да ти кажа нещо.
Марийка. Чузд челяк… срам ма е.
Димитраки. Срам ли? Браво, не та пускам.
Злата. Но сега той та завари.
Анка (която са глади). Иде ли?
Злата. Стойте вий, аз да са махна, та да н’ма завари тъй (отива да нейде и са връща). Люльо! Завари ма, ам’сега?
ЯВЛЕНИЕ VII
Горните, Маргариди, Райчю, който слуша от тайно.
Маргариди (като влиза кокетски). Бонжур! (Прави комплименти, здрависва са с Анка, с Димитракя, когато иска да земе ръката на Злата.)
Злата (като му сочи ръцете си). Пардьон, мушу.
Маргариди. Па д’коа, мадам Злата. (Към Анка.) Коман са ва-т-ил, мадмуазел?
Анка (наперено). Мерси, мосьо льо медесен!
Маргариди (към Димитракя). Мосьо Деметриюс.
Димитраки. Жву при, мосьо Маргаридес.
Маргариди (като изважда из джоба си един журнал за моди). Желаях да ви срещна и да ви дам журнала, когото приех от пощата.
Димитраки (като поема журнала). Да, журнала за моди. Мерси.
Анка (свръснато). За моди? Браво! Я да видя, мон фрер? (зема журнала.) Хъ! Видиш? Тук има рокля от по-нова мода… Побързах…
Маргариди (като изгледва роклята ѝ). Сега ли си я направи?
Анка. Да, мосьо, сега сефте я облякох.
Маргариди. А, браво! Много добре ви хваща.
Анка. Мерси, мосьо. (На Злата.) Мане, тряба да си направя и от тази мода, че е по-нова.
Злата. Стига да кажем на баща ти, па той ще ти земе.
Маргариди. Да, да! Тряба. По нас демуазелите си имат по петнаесет-двадесет фустани.