Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Пенчю (като издига щъклото). Бяла рада, бабо, да живей!
Баба Стойна (засмяно). Их, хи, хи!
Пенчю (настрана). Смеш са, зер угади келепира…
Герги (на Митя). Тебе не ти е чиста работата. Що търсиш тука?
Митю (на баба Стойна). Слушай го…
Баба Стойна. Той си поидва да пообихожда баба ви; защо че е тя самичка — няма никого.
Герги. Да ѝ намерим тогаз един другар.
Пенчю. Добре каж. Аз зная един млад дядо, който си търси една млада бабичка. Земаш ли го, бабо?
Баба Стойна (ухилено). Ей, синко… а че бива ли, бре, аз…
Герги. Какво ти? Тамам къща да уредиш.
Пенчю. Тамам на мъж да са радваш.
Баба Стойна (засмяно). Ах, ха, ха! А че…
Пенчю. Няма аче, няма маче; аз кум ще ти стана.
Герги. А аз петлар.
Митю. Па аз девер тогаз…
Баба Стойна. Ей, синко, то господ като рече, како не става. Баба Дойчювица нели на старо време мина през венчило? Кога е писано на главата, то…
Митю (на Пенча). Дай да почерпим баба Стойна.
Пенчю. Добре каж. (Налива в чаша.) Заповядай, бабо, дръпни му едничка.
Баба Стойна. А че… ше ходя нейде си, па да н’замирисам…
Митю. Гледай си работата — ти си стара жена.
Герги. Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо.
Баба Стойна (с чашата в ръка). Горко им дошло!… Е, наздравица ви, кой какото мисли, господ и Св. Богородица да му й на помощ. (Пие.)
Сички. Амин, бабо. (След като пи.) Да ти е сладко, бабо.
Баба Стойна (като си покланя главата). Сладко ви здравие и имание, синко!
Митю (на Пенча). Па дай да кусаме и ний от този бумбаарек.
Баба Стойна. Да ви даде баба столченца. (Дава столове.) Поседнете си, де, поседнете. (Всички насядват.)
Пенчю (като налива на Митя). Буюрунуз!
Митю (като да пие). Да живей алафрангата! Иш-алла! (Като налива на Гергя.) Бур яху!
Герги (като пие). Да живей цивилизацията!
Сички. Да живей!
Герги (който развива кърпата с мезелика). Буюнуруз. (Сички си земат.)
Пенчю (като да пие). Е, бабо, да имаш късмет, млада булка да са мъдриш, ръка да цалуваш. (Пие.)
Баба Стойна (като са смее). Ах, ха, ха! Ей?…
Герги. Бабо, мож ли ми направи пазара за Хаджи Костовата мадмуазела, българското алафрансе.
Митю (на подсмех). Не же може.
Пенчю (като налива и дава на бабата). Алафрансе. Ж ву при, мадам!
Баба Стойна (като поема чашата). Не ше ли стане много? (Пие.)
Пенчю (доде пие бабата). Браво, мадам мадмуазел!
Герги. Е, бабо, не бива ли?
Баба Стойна. Не ти отбрах.
Герги. За Хаджи Костовата мадмуазелка ти казвам.
Баба Стойна. Каква й тя Хаджи Костовата зелка.
Пенчю. Браво, браво, тъй, бабо, тъй, зелка, зелка…
Герги. За момата му ти казвам.
Баба Стойна. Тя, синко, не е като за тебе. Аз ше ти намеря по-другичко, тъй хе! Дето слънце не го е видяло!
Митю. И за мене, бабо, някое тънко, високо, чернооко…
Пенчю. И за мене, бабо, едно русокосо, ваклесто, дундесто демуазелче.
Баба Стойна. Баба ше ви намери, синко, сал да сте ми живички.
Герги (като зема да пие). Да живей алафрансето!
Митю (също). Да живей цивилизацията!
Пенчю (към баба Стойна). Я какви смучат; сякаш че са сюнгери.
Баба Стойна. Млади са, па и българи.
Пенчю. Тъй, я! днешните млади българи тъй тряба да са съобразяват с днешнята цивилизация, що ни владее. Инак, който не знае да хвърга, той е фанатик.
Герги. Е, бабо, кажи ми, за Анчето ли ще бъде?
Митю. Анчето не е като за твоята уста лъжица.
Пенчю. Мосьо Маргариди мему ще му обруси цвета.
Баба Стойна. Кой той Мармариди?
Митю. Доктора, бабо, хекимина.