Пета глава
Същата сутрин, когато графиня Алис бе намерена мъртва в леглото й, благородните дами от ордена „Св. Мария“ бяха силно разтревожени. Бяха получили писмо от сестра Агнес Фон Ронах, в което тя съобщаваше за смъртта на своя единствен брат.
Сестрите от ордена „Св. Мария“ бяха задължени да живеят най-малко два месеца годишно в манастира. Другото си време можеха да прекарват, където намерят за добре. Сестра Агнес Фон Ронах от години бе живяла в манастира, без да го напуска за повече от седмица. Коледата всякога посрещаше при брат си, майор Фон Ронах, и единствената му дъщеря Гризелдис.
Тази година сестра Агнес отишла по-рано при тях, защото брат й тежко заболял. След три дни тя писа, че брат й е умрял, оставяйки своята дъщеря съвсем сама. Единствената й роднина била сестра Агнес. В писмото си сестра Агнес споменавала за лошото материално положение на племенницата си, която, макар и завършила някакви учителски курсове, не могла да заеме досега постоянно място, защото болният й баща се нуждаел от нейните грижи. Тя молела игуменката на ордена „Св. Мария“ да приеме за известно време Гризелдис като гостенка в манастира, докато мине времето на големия траур по бащата и се намери подходящо учителско място.
Когато игуменката получи това писмо, сред двадесет и осемте сестри настъпи истински смут. Едни бяха съгласни да дойде младото момиче, други — не.
— Не, не бива да се допусне това.
— Какво си мисли сестра Ронах?
— Ама че капризи!
— Сигурно е шега.
— Но доста смела.
— Нашият дом би се обърнал в хотел, ако всички поканехме своите роднини и гости.
— Много си строга. Трябва да помогнем на добрата Ронах.
— Да видим какво ще каже майка Анна.
— Какво ще кажете вие, майко Анна?
— Аз не мога сама да реша. Сестра Ронах винаги с била толкова щедра. Всички сме видели само добро от нея. Нека сега и ние направим нещо. Аз като игуменка имам право четиринадесет дни да поканя гостенка в стаята си. Каня племенницата на сестра Ронах за четиринадесет дни. А вие, сестри мои?
Всяка от тях обеща да приеме момичето за три дни. Значи Гризелдис можеше да гостува на ордена „Св. Мария“ осемдесет и четири дни. Четиринадесет от игуменката, три дни от лелята — всичко сто и един дни. Това необикновено събитие развесели сестрите.
Шеста глава
Гризелдис Фон Ронах стоеше в опразнената вече стая. Старите фамилни мебели трябваше да се разпродадат, за да има тя с какво да преживее поне докато си намери работа. Носачите бяха дошли да вдигнат последните неща.
Девойката бе облечена в скромна черна рокля. Красивото й лице издаваше тихо страдание. Тя поглади блесналата си руса коса, която на две плитки като ореол обкръжаваше главата й. Кафявите й очи искряха. Устата й бе сочно очертана, усмивката й показваше два реда бисерно бели зъби. Свеж цвят на лицето, признак на здраве и младост, и стройна, гъвкава снага — това бяха даровете, с които майката природа бе удостоила бедната Гризелдис Фон Ронах.
