Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Спомен
Всички у нас се стараеха да запълнят липсата на баща ми — бяха по-внимателни с мен, четяха ми приказки без да ги карам. Дори дядо ми, който най-малко обичаше приказките, ми четеше всеки ден. Всички разбираха колко ми е тежко. Колегите също много обичаха баща ми. Преди смъртта си той боледува дълго, не можеше да ходи на работа и да работи частно. За да построим къщата, взехме заем от държавата, който ни отпускаха на части и не ни даваха останалата част, докато не я построим до определен етап. За да направи това, баща ми бе заел пари от някои колеги. Началникът им ги събрал и предложил да не безпокоят майка ми, а да събират пари помежду си и така да върнат заемите на баща ми. Колата ни бе вече стара и се нуждаеше от ремонт. С техни пари и труд те я оправиха и я продадоха за 1000 лева (а тогава това не бяха малко пари) и ги дадоха на майка ми. Вратите и прозорците в нашия хол също са подарък от тях, за да се оправим по-лесно. И днес те ми напомнят за голямото добро дело, което извършиха тези хора. Наистина досега не съм чувала за нищо подобно. Освен това началникът полковник Мортев предложи на майка ми да работи при него като шивачка на цял щат с двойно по-голяма заплата. Но тя не пожела, като каза, че грижите за мен й отнемат много време. Всъщност почти през цялата година бях на пансион, но така реши. За съжаление връзките с тези добри хора бяха прекъснати. Ако това не е вълшебна приказка, не знам как другояче би могло да се нарече.
„Всички букви зная, мога да чета.“ — тази фраза се отнасяше За мен още преди да постъпя в първи клас. В подготвителния клас научихме само десет букви, но аз ги знаех почти всичките, питах големите какички. Момичетата се грижеха за нас, помагаха ни да се оправяме, казваха ни непознатите букви. Изобщо, никой не ме е тормозил особено. Естествено, имало е и неприятни моменти, но споменът ми за другарчетата като цяло е добър. Когато ни разпуснаха за лятна ваканция, накарах майка си да отиде в училище и да ми вземе букварчето. Прочетох го цялото и научих всички букви. Един летен ден чичо ми донесе брайлова книга с приказки. Намерил читалище „Луи Брайл“ на пл. „Славейков“, поинтересувал се и взел книгата за мен. Четох я цял месец, след това той ми донесе и друга. Така че отидох в първи клас, напълно научила буквите.
Страстта към четене никога не ме напусна. В училище имаше скромна библиотека. Четях книги, подходящи за възрастта ми, а понякога и неща, които не разбирах. Правеха ни тетрадки от картон бристол, те бяха определено количество и нямах право да пиша на тях друго, освен учебния материал. Първо пишех от другата страна на изписани вече листове или търсех някое празно място в изписана тетрадка. Пишех си съчинения — стихове и разказчета. После казах на майка ми, че искам да пиша, и тя ми направи тефтерчета от блокче за рисуване. Един ден другарката ме накара да прочета писанията си пред класа. Хареса ги и ми направи специална тетрадка за лични съчинения. Съученичките ми също поискаха и трите съчинявахме с пълна пара, покровителствани от другарката. Като връх на всичките ми опити в стенвестника, написан на брайл и закачен на стената в коридора, се появи едно мое стихотворение за мъничката Гичка.