Принцесата на татко

Веднъж бях изправена пред страшна дилема. Учителят по история, който ни преподаваше до 8 клас, бе сляп и освен това с отрязани пръсти — ослепял по време на войната. Той преподаваше много добре и истински обикнах предмета му. Дори по едно време мислех да следвам история. Веднъж ме изпита по конституция, каза ми да изредя правомощията на Държавния и Министерския съвет. Винаги имах шестици при него, но тези правомощия не можах да ги науча — много абстрактни и безсмислени ми се струваха. Понеже не виждаше, някои ученици четяха от учебника, когато ги изпитваше (разбира се, ако можеха да четат толкова бързо, а при нас това бе рядкост). И сега, като ме видяха в беда, съучениците ми протегнаха учебника, отворен на съответната страница. Четях гладко и при желание бих могла да заблудя учителя. Но съвестта ми заговори с огромна сила. Постоях един миг в нерешителност и накрая си признах, че не знам правомощията. Получих по-ниска оценка и задачата да препиша въпросните текстове 3 пъти, но не се отчаях особено — съвестта ми остана чиста, а другото все щеше да се нареди. Не искам да кажа, че съм била особено честна. Ако трябваше да направя номер на виждащ учител, не бих се замислила и за секунда, например, номерата с класните. За тях учителите са си виновни — кой ги кара да не научат брайла? Но не можех да излъжа моя съсъдбеник и любим учител.

Както вече споменах, страстта към четене ме преследва през целия ми живот. Ако нямах нищо друго за четене, прочитах като роман учебниците по руски, литература, история. В училищната библиотека имаше малко книги, а понякога тя изобщо не работеше. Вземах оттам каквото можех. За щастие живеех близо до София и през ваканциите ми донасяха книги с кола. Особено когато бях по-малка, това бе най-вълнуващото събитие за мен. Всеки петък следобед тревожно се вслушвах в шумовете на улицата. Чаках да чуя клаксона на колата с книгите. Когато пристигнеха, отварях голямата платнена торба, жадно вдъхвах мириса на книги и чак тогава разгръщах първия том, за да разбера коя книга са ми донесли. След като почина баща ми, давахме под наем още недоправените стаи, за да завършим новата си къща. В началото къщата ни се превърна в нещо като блок — имахме квартиранти в стаите на сутерена и на нашия етаж, а също и чичо ми, който живее на втория етаж, даваше под наем няколко стаи. Непрекъснато се чуваше многогласен говор и тропот на крака. Ние с майка ми живеехме в кухнята с размери 4 на 3,50 м. Тя ни служеше за всичко — за хол, спалня, кухня и въобще каквото си помислите. Често у нас идваха приятелки на майка ми и оставаха за няколко дни. Въпреки всичко, ако имах книга, четях сред шума и тропота. В училище също имах малка възможност за уединяване. Често четях под звуците на акордеона или гърмящата музика от касетофона. За да разбирам написаното в книгата, изговарях думите на глас. Ако сега трябва да върша подобни подвизи, сигурно ще ми е много трудно. Младият организъм приема по-лесно несгодите, а може би съм и доста разглезена от голямото пространство, с което разполагам в момента. Вечер слагах книгата под одеялата и четях до късно, без нощната възпитателка да подозира това. Понякога дори заспивах с тежкия том на корема си.