Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Студът бе по-голям проблем. Парното беше местно с нафта и беше слабо. Това се чувстваше особено вечер, когато се приготвяхме за лягане в студените стаи. Като застанеш между прозореца и вратата, се усещаше силно течение, вятърът свиреше през пролуките. Имахме голям проблем и с топлата вода. Тя идваше рядко и в повечето случаи, докато бяхме на училище. Когато станахме по-големи, ако разберем, че в спалните има топла вода, започнахме да не ходим на занимания или дори бягахме от час, за да се изкъпем. Веднъж по време на такова бягство, очарована от обилно леещата се върху уморените ми кости топла вода, съчиних една песен-пародия на известен дует на Лили Иванова и Асен Гаргов. Дори я изпяхме на сцената в програма, която подготвихме в 11 клас, за да се сбогуваме с училището. Изпяха я на два гласа Даниела и Албена със съпровод на пиано. Ето я и песента:
Ода за топлата вода
После разбрах, че години след като сме завършили, учениците пеели тази песен, без да знаят кой я е съчинил. По-късно са включили училището към ТЕЦ и е дошъл краят на мъките с парното и топлата вода. Сега не знам какво е положението, дано децата да не страдат от новото време.
Колкото за образованието, според мен то беше добро. Обикновено в една паралелка бяхме от 8 до 13 ученика, понякога и по-малко. Във втори клас бяхме 6. В началото на девети клас бяхме 15 и това беше много голяма паралелка. По-късно понамаляхме. Често ни изпитваха, през срока имахме по 5–6 оценки по всеки предмет. Учехме по една и съща програма с децата от масовите училища с изключение на рисуването за паралелките, където се учи само на брайл. По някои предмети имахме повече часове от определените в тази програма. Нашият възпитател ни внушаваше, че другите деца знаят много повече от нас и така ни понижаваше самочувствието. Като общувах с други деца през ваканцията, не чувствах от тях да бликат чак пък толкова знания, но все пак му вярвах. Той е голям, знае по-добре. Като ме приеха да следвам, наистина разбрах, че това не е вярно. Много студенти знаеха по-малко от мен и, основателно или не, се страхуваха да влизат заедно с мен на изпит. Но чувството, че те са по-умни от нас дълго ни потискаше.
Иначе и ние правехме своите бели като всички деца. Вечер до късно си говорехме и се смеехме в леглата. Като малки си разказвахме страшни приказки за Червената ръка и разни умрели. Сигурно на всички деца е познато това страшно сладостно състояние — непреодолимо ти се иска да измислиш или чуеш нещо много страшно, а после те е страх да си подадеш носа от леглото и да отидеш до тоалетната. Веднъж наистина нещо ме докосна по главата и съвсем се уплаших. Сутринта разбрах, че това са дрехи, прострени на въжето, опънато в помещението с мивките. После, като пораснахме, започнахме да обсъждаме любовните си мъки. Почти всички бяхме нещастно влюбени. Мечтаехме за щастие, съчинявахме песни, беше сладостно тъжно и хубаво, защото колкото и нещастни да бяхме, ни предстоеше цял живот.