Последна саможертва

но. – Просто ти съобщавам фактите.

– Две седмици – повторих. – Какво можем да направим за

две седмици? Искам да кажа... ти разполагаш с някаква следа,

нали? Или... или... дотогава ще можеш да откриеш нещо? Това

е по твоята част. – Говорех несвързано и осъзнавах, че звуча

истерично и отчаяно.

– Ще бъде трудно да се постигне много – обясни той. –

Дворът е зает с погребението и изборите. Цари безпорядък –

което едновременно е добре и лошо.

Знаех всичко за приготовленията от наблюденията ми вър-

ху Лиса. Усещах зараждащия се хаос. Да се открие някакво

доказателство в цялата тази бъркотия, можеше да е не само

трудно, а направо невъзможно.

Две седмици. След две седмици може да съм мъртва.

– Не мога – заговорих с пресекващ глас, – не ми е... отреде-

но да умра по този начин.

– О? – повдигна вежди той. – И как се предполага, че ще

умреш?

– В битка. – Една предателска сълза се търкулна по буза-

та ми и побързах да я изтрия. Досега винаги съм поддържала

имиджа на кораво момиче. Не исках да го разруша, не и сега,

когато имаше най-голямо значение. – Докато се сражавам.

Защитавайки онези, които обичам. А не... не след някаква си

планова екзекуция.

– Това също е един вид битка – промърмори Ейб замисле-

но. – Само че не е директна схватка. Две седмици са си две

седмици. Лошо ли е? Да. Но е по-добре от една седмица. А и

няма невъзможни неща. Може би ще се появи някакво ново

доказателство. Просто трябва да чакаш и да се надяваш.

 13 

р и ш е л м и й д

– Мразя да чакам. Тази килия... е толкова малка. Не мога да

дишам. Това ще ме убие преди екзекуцията.

– Много се съмнявам. – Изражението на Ейб беше студе-

но, лишено от всякакво съчувствие. Корава любов. – Ти си се

изправяла безстрашно сама срещу цяла дузина стригои, а не

можеш да понесеш някаква си малка килия?

– Въпросът не е в килията! А че трябва да чакам всеки ден в

тази дупка, докато часовникът отброява неумолимо минутите

до моята смърт и няма почти никакъв начин да го спра.

– Понякога най-големите изпитания на силата ни са ситуа-

ции, които привидно не изглеждат опасни. Понякога оцелява-

нето е най-трудното нещо.

– О. Не. Не. – Отдръпнах се и закрачих из малкото прос-

транство. – Не започвай с тези философски тъпотии. Звучиш

като Дмитрий, когато ми изнася дълбокомислените си лекции

за живота.

– Той е оцелял в същата ситуация. Преживял е и други неща.

Дмитрий.

Поех дълбоко дъх, за да се успокоя, преди да отговоря.

Преди тази каша с убийството Дмитрий беше най-голямото

усложнение в живота ми. Преди година – макар че ми се стру-

ва цяла вечност – той беше мой инструктор в Академията и

ме обучаваше за дампир пазител, който защитава мороите.

Влюбихме се – нещо, което не ни беше позволено. Справихме

се със ситуацията по най-добрия възможен начин, на който