Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Патриша се усмихна:
— Знам, мили мой. Освен това никак няма да е зле да поглезя внучетата. Тогава току-виж изпитали някакво задължение да дойдат да ме видят, докато съм в затвора — след като полицаите ме задържат за офшорна банкова измама, нали така, скъпи? — При което Патриша се приведе и дрезгаво се разсмя.
И аз се разсмях покрай нея, но вътрешно направо умирах. Абе, с някои неща майтап не бива — не е на хубаво. Все едно да се изпикаеш в окото на бога на съдбата. Ако се позадържиш, току-виж и той ти се изпикал на теб. А урината му излиза под налягане, като от пожарникарски маркуч.
Леля Патриша обаче хабер си нямаше от тия работи. Че кога през живота си е нарушавала закон, докато не е познавала Вълка от Уолстрийт! Толкова отвратителен ли бях наистина, че да корумпирам една шейсет и пет годишна баба в името на достоверното опровержение?
Ами, както всичко друго, и този въпрос си имаше две страни. От една страна, ставаше дума за нещо отявлено престъпно — корумпираш старица; налагаш й начин на живот, шито нито познава, нито иска; залагаш на карта личната й свобода; залагаш на карта и репутацията й; да не говорим, че ако стане някой гаф, може да й докараш я удар, я някакво друго заболяване, причинявано от стреса.
От друга страна обаче — това, че никога не е искала или желала охолен живот, ни най-малко не означава, че няма да му се радва! Та за самата нея ще е по-добре, за Бога! С всичките тези неочаквани пари направо ще си изкара страхотни старини. А ако (не дай Боже) някой ден легне болна, ще има достъп до най-скъпата платена медицинска помощ. Нямах ни най-малкото съмнение, че всичките им британски дрънканици за егалитарната утопия на социализираното здравеопазване са си пълна чистопробна глупост. Няма начин да няма специално обслужване за притежателите на някой и друг излишен милион английски лири. Та какво по-справедливо от това? Да не говорим, че колкото и да не са алчни по американски, англичаните не са и шибани комунистчета, все пак. А социализираното здравеопазване — истински социализираното здравеопазване — си е чист комунистически заговор!
Имаше и други полезни елементи, та когато поставех всичко на везната, тя се накланяше силно в полза на завербуването на красивата леля Патриша в тайното лъвско леговище на офшорната банкова измама. Пък и нали самата Патриша каза, че вълнуващото й участие в сложен заговор за пране на пари ще я държи млада с години наред! Каква приятна мисъл само! Добре, де, каква вероятност имаше наистина да закъса? Почти нула, рекох си. Дори под нулата.
В този миг Патриша каза:
— Ти, мили мой, имаш чудната способност да участваш едновременно в два различни разговора. В момента водиш един разговор със заобикалящия те външен свят — представян в случая от любимата ти леля Патриша, — а другият разговор е вътрешен, със самия себе си, и само ти можеш да го чуеш.
Засмях се. Облегнах се и разперих ръце върху облегалката на пейката, та ако можеше някак си тя да попие част от тревогите ми.
— Много неща забелязваш, Патриша. Още от деня, в който се запознахме, когато насмалко не се удавих в тоалетната чиния, оттогава усещам, че ме разбираш по-добре от повечето хора. Възможно е да ме познаваш по-добре, дори отколкото аз познавам себе си, макар че се съмнявам. Искам само да ти кажа, че от дете се чувствам изгубен в собственото си съзнание, може би още от детската градина. Помня как седях в час и гледах другите деца и се чудех как може да не разбират за какво става дума. Учителката задаваше въпрос, а аз знаех отговора още преди да е свършила. — Спрях, погледнах Патриша право в очите и казах: — Не оставай с чувството, че ти се хваля, Патриша. Никак не желая да създавам у теб подобно впечатление. Просто искам да съм открит с теб, че наистина да ме разбереш. Та още от ранно детство бях далеч пред всичките си връстници — в умствено отношение, имам предвид. И колкото повече растях, толкова повече се отдалечавах пред тях. И още от дете в главата ми се върти един необикновен вътрешен монолог, който спира единствено докато спя. Убеден съм, че всеки човек го има, само че моят е особено силен. И особено неприятен. Постоянно си задавам въпроси. А лошото е, че човешкият мозък е устроен като един компютър: зададеш ли му въпрос, той е програмиран да търси отговора му, независимо от това дали има такъв, или не. Постоянно претеглям всяко нещо в ума си и се мъча да предугадя как всяко мое действие ще повлияе на следващите събития. Може би ще е по-точно, ако кажа — как чрез всяко мое действие да изманипулирам последващите събития. Все едно играя на шах със самия живот. А аз мразя тая шибана игра — шаха!