Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Направих кратка пауза, после добавих:
— Ще наредя на швейцарската банка да ти издаде до няколко седмици карта на „Американ Експрес“. С нея ще можеш да плащаш за всичко, колкото често си искаш, за колкото пари си искаш и никога няма да получиш сметка.
— Ама нали все някой трябва да плати проклетата сметка? — попита объркано тя.
— Ще я плаща банката. И, както вече ти казах, картата ще е без ограничение. Всяка похарчена от теб лира ще докарва единствено усмивка на лицето ми.
Патриша се усмихна и продължихме без да приказваме. Но мълчанието не бе от лоши чувства, а по-скоро от онзи вид мълчание, което двамина споделят, когато се чувстват толкова добре заедно, че не им се налага да забързват изкуствено логическия ход на своя разговор. Лично на мен присъствието на тази жена ми действаше успокоително.
И левият ми крак беше по-добре, макар това да не бе свързано пряко с Патриша. Всякаква дейност облекчаваше болката — било то ходене, тенис, вдигане на тежести, та дори и замахването със стик за голф — колкото и необяснимо да е, имайки предвид усукващото му въздействие върху гръбнака. Но в мига, в който престанех, парещата болка се завръщаше. А пламнеше ли кракът ми, гасене нямаше.
— Поседни до мен, мили мой — рече в този миг леля Патриша и ме поведе към една пейчица току до пешеходната алея. Преди да седнем, леля Патриша пусна ръката ми. — Обичам те като свой син, Джордан, и правя всичко това само за да ти помогна, в никакъв случай — заради парите. Като поостарееш, ще разбереш, че парите понякога вредят повече, отколкото си заслужава. — И сви рамене. — Но не ме разбирай погрешно, скъпи. Не съм някоя изкукуригала бабка, живееща в свят, в който парите нямат значение. Много добре знам колко важни са те. Раснах сред развалините на Втората световна война, та напълно ми е ясно какво е да не знаеш какво и кога ще е следващото ти ядене. По онова време човек на нищо не можеше да разчита. Нацистите бяха съсипали половината Лондон и бъдещето ни изглеждаше несигурно. Но имахме надежда, имахме и чувството за дълг да възстановим страната си. Точно тогава се запознах с Теди. Служеше в Кралските военновъздушни сили, и то като летец-изпитател. Страхотно наперен. И един от първите летели на реактивните хариери — ония, дето им викаха „летящите кревати“. — Усмихна се тъжно.
Протегнах се по горния ръб на облегалката и нежно поставих ръка върху рамото й.
А тя продължи със значително по-бодър тон:
— Та това, което исках да ти кажа за Теди, скъпи, беше, че той се ръководеше — изцяло се ръководеше — от чувството си за дълг. И то накрая му надви. Колкото по-нагоре се изкачваше, толкова повече се притесняваше от социалното си положение. Разбираш ли ме, скъпи?
Кимнах бавно. Аналогията не бе съвършена, но предполагам, че имаше предвид опасността да преследваш една предварително създадена представа за това, какво значи да си успял. Те с Теди бяха вече разведени.
Патриша храбро продължи:
— Понякога се питам дали парите не ти надвиват, скъпи. Знам, че чрез парите упражняваш контрол върху хората и в това няма нищо лошо. Така е в живота; и това, че се стремиш да извлечеш изгода от тези неща, не означава, че си лош. Но се боя, че позволяваш на парите теб да те контролират — а това никак не е хубаво. Парите са мистрията, момчето ми, а не зидаря; могат да те запознаят с някого, но не и да те сприятелят истински; и да ти осигурят охолен, но не и спокоен живот. Ти, естествено, разбираш, че ни най-малко не те съдя. Опазил ме Бог. Никой от нас не е идеален и всеки си има свои демони, които го управляват. И аз си имам своите — Бог ми е свидетел. Та по въпроса за оная лудория, дето си я намислил — искам да знаеш, че съм с теб докрай! И то е най-голямо удоволствие. Чувствам се като героиня от роман на Иън Флеминг. Цялата тая работа с офшорни банкови сметки е доста пикантна, ако ме питаш. А на моите години именно пикантност е нужна, че да ме подмладява, не смяташ ли?
— Може и да си права, Патриша — позасмях се. — Но що се отнася до пикантността, пак ти повтарям: никога не е изключено да се появят проблеми, при което пикантността да стане прекалено остричка, дори за привържениците й от рода на добрия стар Иън Флеминг. И това няма да е никакъв роман, ами направо Скотланд Ярд ще ти почука на вратата със заповед за обиск. — Погледнах я право в очите и й заявих с цялата възможна сериозност: — Но стигне ли се дотам, Патриша — кълна ти се, — ще пристигна точно за две секунди и ще обявя, че ти си си нямала и най-малката представа в какво съм те замесил. Ще кажа, че аз съм този, който те е пратил да си занесеш паспорта в банката, като съм ти обещал, че в това няма нищо лошо. — Докато изричах тези думи, бях убеден, че са верни. Та нима можеше по цял свят да се намери следовател, който да повярва, че тази невинна възрастна дама би могла да участва в международна афера за пране на пари. Изключено!