Божият гняв

Вътрешността на буса наподобяваше космически кораб. Погледнат отвън, бусът беше стар и очукан, с хлътнала ламарина и олющена синя боя, покрита с плътен слой прах и следи от кал. Гумите му бяха почти заминали и, в интерес на истината, единственото нещо, което го различаваше от вехтите брички, задръстващи уличното движение из Лахор, беше тъмното стъкло, явно поставено, за да предпазва пътниците от жарката горещина в Пенджаб.

Съдейки по външния вид, Томаш очакваше да завари мърляво и разхвърляно купе с дупки по седалките. Но с влизането придоби усещане за абсолютна нереалност. Беше тъмно и прохладно, имаше LCD дисплеи и високи технологии, фин аромат се носеше във въздуха. Контрастът беше толкова голям, че не повярва на сетивата си. Това не можеше да е бричката, която беше видял миг преди това! Навярно се беше заблудил!

— Howdy!105

Мъжкият глас дойде от предната част на буса. Или, по-точно, от cockpit106. Опитвайки да свикне с тъмнината, Томаш различи две фигури. Бяха двайсетинагодишни мъже със светли ризи и вратовръзки, поставили големи слушалки на главите си.

— Казвам се Ярогнев — каза единият от тях, като се обърна назад и му подаде ръка. — Но ме наричат Джери, по-лесно е. Как вървят нещата?

— Аз съм Сам — каза другият, повтаряйки жеста на партньора си.

Новодошлият стисна ръцете им.

— Аз съм Томаш — представи се той.

— No shit, Sherlock!107 — усмихна се Ярогнев. — Ние пък си помислихме, че си fucking Бин Ладен!

Двамата се разсмяха гръмко и Томаш се усмихна в отговор, по-скоро от любезност, отколкото, защото намираше шегата за забавна.

— Момчета! — каза Ребека, която също беше влязла в буса и току-що беше притворила вратата. — Дръжте се прилично! Какво ще си помисли нашият гост?

— Да, Меги — отговори Ярогнев, явно по-големият шегобиец от двамата. — Да тръгваме ли, boss?

— Да.

Ярогнев включи мотора и бусът потегли рязко, залепяйки пътниците о̀ седалките. Ребека се извърна към португалеца и се усмихна.

— Не им обръщайте внимание, Том. Понякога прекаляват с шегите, но можете да им имате пълно доверие. Те са най-добрите ни агенти в Пакистан.

— Защо ви наричат Меги?

Американката сви рамене.

— О, не им обръщайте внимание.

— В крайна сметка Меги ли сте, или Ребека?

— Не съм Меги. Просто са си внушили, че приличам на Мег Райън…

Томаш се вгледа по-внимателно в жената, седнала до него.

— Правилно са забелязали — призна той. — Има нещо, което напомня за…

— Смятате ли?

— Разбира се, вие сте по-хубава — побърза да добави. — Честно казано, Мег Райън бледнее в сравнение с вас…

Ребека се разсмя.

— Ах, тая южняшка кръв! Мистър Балами основателно ме предупреди! Трябва да се внимава с вас!