Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Разбирам…
— И още нещо ще трябва да разбереш — побърза да добави. — Както знаеш, Аллах се уморил посредници да изопачават словото му и решил да продиктува за последен път законите си на хората. Избрал Мохамед, мир нему, за свой пророк. И за да предотврати ново изопачаване на словото му, Аллах забранил да има посредници и повелил неговият закон да бъде записан в Свещения Коран. Това елиминирало възможността от отклонения. Всеки, който пожелае да интерпретира божията воля, се сблъсква с низпосланото слово в Свещената книга. Следователно шериатът е повеля, отправена директно от Аллах към вярващите, без намесата на посредници. „И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен!“ — казва бог в сура 5, аят 44.
— Това вече го знам, братко. И после?
Айман се взря в очите на бившия си ученик.
— Издекламирай, моля, фразата със свидетелството, която мюезинът пее в езана, призовавайки правоверните за молитва.
— Ашхаду алла Илаха илла-ллах — напевно изрече Ахмед. — Свидетелствам, че няма друг Бог, освен Аллах. Уа ашхаду анна Мохамеден абдуху уа Расулюх — продължи той. — Свидетелствам, че Мохамед е Негов раб и пратеник.
— Това изявление, което току-що издекламира, предполага покорството ни пред бог и единствено пред бог — отсече Айман.
— „Няма друг Бог, освен Аллах.“ Това означава, че всяка власт на Земята, в това число президентите и правителствата, е по-низша от волята на Аллах, пряко изразена в Свещения Коран. А това ще рече, че трябва да зачитаме волята на Аллах дори и ако това предполага неподчинение на правителството или полицията. Волята на Аллах е над всички. Ясно ли е?
— Ами… да — поколеба се Ахмед. — Пророкът това ли е отстоявал?
— Разбира се! — възкликна Айман, почти обиден от въпроса. — Не знаеш ли хадиса за срещата на християнина Ади с божия пратеник, мир нему?
— Не, признавам.
— Християнинът Ади се срещнал с Пророка, мир нему, и го чул да изрича онзи аят, в който се казва, че хората на писанието, вместо да почитат бога, почитали равините и свещениците си. Християнинът отрекъл това и Мохамед, мир нему, за да докаже, че е прав, изрекъл: „Не направиха ли те забранено (харам) това, което Аллах е обявил за позволено, и всички вие не го ли приехте за харам? И не обявиха ли за позволено (халал) това, което беше забранено (харам) от Аллах, и всички вие го приехте за халал?… Чрез това сте ги взели за господари“.
Ахмед се замисли над хадиса, който току-що му бяха разказали.
— Значи Пророкът смятал, че кафирун не почитат бога, а посредниците на бога — заключи той.
— Разбира се. Но този хадис е особено важен, защото постановява, че покорното следване на човешките закони и решения е вид култ. Следователно всеки, който приема закони, повелени от друг, а не от Аллах, служи на някой или нещо, различно от Аллах. Както знаеш, братко, това е против исляма. Който го стори, става кафир. Не забравяй, че самият халиф Али е бил свален от власт и убит, заради това че не е следвал напълно шериата. Никой не стои над божия закон! Нито халифи, нито президенти, нито полицаи! Аллах е единствената власт!
— А законите в нашата страна? Как те се съвместяват с исляма?
Бившият му учител въздъхна дълбоко, сякаш самото споменаване на темата го ядосваше.
— Аллах да ме дари с търпение! — прошепна. — Днес ми липсва!
Без и дума да каже повече, той стана и си тръгна.
На Айман му бяха нужни два дни да се запаси с нужното търпение, за да може да поговори отново с Ахмед по въпроса. Носеше дебела синя книга, която показа на ученика си.
— Това е Наказателният кодекс на Египет — съобщи той, докато прелистваше синята книга и търсеше важните за него цитати. — Искам да ти покажа член 274… да, ето го! — Прокашля се, преди да прочете текста. — „За прелюбодеяние жената се наказва със затвор до две години“. — Погледна събеседника си. — А сега ми издекламирай сура 24, аят 2, от Свещената книга.
Ахмед се помъчи да си спомни — знаеше, че учителят му не го пита за определен аят, а проверяваше знанията му върху Корана.
— „На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича“.