Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Ахмед се замисли.
— Къде се говори за това в Свещената книга, братко? Доколкото знам, нашите правителства изричат шехадет, съблюдават салят и вярват в Аллах. Това не ги ли прави мюсюлмани?
Айман се отпусна на пейката с въздишка на удоволствие, излагайки лицето си на топлите слънчеви лъчи.
— Ще ти разкажа един хадис, който има важно значеше в исляма — подхвана той, докато се настаняваше на мястото си. — Един ден двама мъже отишли при Мохамед, мир нему, и го помолили да разреши спора им. Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, го разрешил, но мъжът, който загубил спора, не приел това решение и двамата отишли да говорят с Омар ибн ал Хатаб. Като разбрал, че загубилият не приел онова, което отсъдил Пророкът, мир нему, Омар взел сабята и му отсякъл главата. — Обърна глава към ученика и го погледна въпросително. — Разбираш какъв проблем е възникнал, нали?
— Омар нарушил шериата — схвана Ахмед.
— Издекламирай ми аята, който установява закона, нарушен от Омар — нареди Айман, проверявайки знанията му върху Корана.
— „О, вие, които вярвате — казва Аллах в сура 4, аят 29, — не убивайте сами себе си!“
Айман поклати глава одобрително.
— Точно така. Омар нарушил шериата! Или поне така изглежда. Когато един мюсюлманин е убил друг, шериатът постановява убиецът да бъде екзекутиран. Значи Омар е трябвало да бъде убит. Наложило се Пророкът, мир нему, да отсъди справедливо в този случай. И тогава бог, чрез своя ангел Джибрил, му казал онова, което ни се дава в сура 4, аят 65: „Но не; — кълна се в твоя Господ! — Те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил, и напълно се подчиняват“. С други думи, онова, което Аллах предал на Пророка чрез архангела, било следното: с неприемането на решението на Пророка засегнатият човек престанал да бъде мюсюлманин. И следователно Омар не е убил мюсюлманин, а кафир. В такъв случай не е трябвало да го екзекутират. Разбра ли?
— Да, братко.
— Добре. Кажи ми сега какви били последствията от това решение?
Ахмед сбърчи чело.
— Омар е бил спасен, нали?
— Това е очевидно! — възкликна Айман с неочаквано раздразнение. — Разбира се, че Омар бил спасен! Но не това е важното в този епизод и този аят! Важното е, че се установяват две основни неща: първо, убийството на кафирун не е непременно престъпление, и второ, ако не приемаме всички решения на Пророка, ние се превръщаме в кафирун. Повтарям: всички. Спомни си, че в края на сура 4, аят 65, се казва: „… напълно се подчиняват“. Ако подчинението е половинчато, човекът престава да бъде мюсюлманин. Следователно подчинението трябва да е пълно. Същото се казва и в сура 4, аят 150 и 151, на Свещения Коран: „Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: «Вярваме в едни и не вярваме в други», и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници“. С други думи, няма среден път. Ако не приемем всички закони, ставаме кафирун.
— Какво искате да кажете с това, братко? Прекрача ли един-единствен закон, вече не съм мюсюлманин?
— Това казва Аллах в Свещения Коран! Мюсюлманинът трябва да почита винаги всички закони. Достатъчно е да нарушиш един само от тях и преставаш да си мюсюлманин. Молиш се пет пъти на ден, нали?
— Да, не пропускам.
— Добре е, че се молиш по пет пъти на ден, както Свещеният Коран повелява, но ако не спазваш постите по Рамадан, както повелява Свещеният Коран, преставаш да си правоверен и ставаш кафир. Разбра ли? Самият Ибн Таймия, имайки предвид монголците, които приели исляма, но запазили някои от езическите си обичаи, казва: „Всяка общност, която приема исляма, но в същото време съхранява някои от предишните си закони, трябва да бъде преследвана с всеобщото съгласие на всички мюсюлмани“.
— О! — възкликна Ахмед. — Значи затова, братко, на последния урок в медресето казахте, че мюсюлманите суфи не са вярващи!
— Точно така! Изрекли са шехадет, съблюдават салит и закат, може да са извършили хадж и да постят през свещения месец, но като се обръщат към светци в молитвите си, отричат, че има един бог. И по този начин не изпълняват всичките повели на исляма, което в светлината на отреденото в Свещения Коран и в сунната ги прави кафирун.