Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Открих! — извика той.
Шофьорът почти подскочи от уплаха.
— Какво? Какво има?
Осъзна, че въодушевлението го бе довело до самозабрава, и се изчерви засрамен.
— Нищо! — увери го той, връщайки се в настоящето. Надникна навън. — Много ли остава?
Колата мина край зелено хокейно игрище и излезе на голям булевард от европейски тип, с оръдие от XVIII век, поставено в началото му.
— Пристигнахме.
Колата спря край тротоара и през прозореца Томаш зърна една жена, изваяна като скулптура, да чака до оръдието. Главата й бе покрита с оранжев копринен шал. Като че надарена с шесто чувство, жената се обърна по посока на таксито, свали слънчевите очила и впери в него огромните си сини очи.
Беше Ребека.
XXVI
Ахмед стигна до килията, влачен от тъмничарите; поради болките в корема не беше в състояние да върви. Но въпреки това състоянието му беше несравнимо по-добро от това на всички други затворници, разпитани преди него. И още нещо, което не убягна на другарите му по килия, — разпитът не беше превишил половин час.
— Какво стана? — попита един затворник, които още не беше разпитван. В гласа му се долавяше едновременно надежда и недоверие.
— Мисля, че още издирват правоверни, замесени в убийството на фараона — поясни Ахмед, споменавайки покушението над Садат.
— Ти не си ли от тях?
— Разбира се, че не.
— Как ги убеди в това, братко?
— Бил съм на дванадесет години по онова време.
Всички от килията минаха през ръцете на разпитващите ги и повечето бяха върнати в безсъзнание при другарите им. Първата фаза на разпитите трая два дни, в следващите два дни бяха оставени на мира и това позволи на онези, които бяха най-зле, да съберат сили.
На петия ден трима надзиратели влязоха в килията. Един от тях, след като извика по-големия от братята Валид, му подаде шишенце и лъжица.
— Изпий две лъжици от този сироп!
Валид погледна въпросително към шишенцето.
— Какво е това?
— Пий! — изрева надзирателят.
Знаейки, че не може да не се подчини на тази заповед, затворникът взе шишенцето и глътна две лъжици от сиропа. След като приключи, надзирателите останаха в килията, сякаш изчакваха сиропът да му подейства.
След няколко минути погледнаха часовника и му дадоха нова заповед.
— Масажирай слабините.
— Какво?
— Прави каквото ти казвам! — викна отново. — Масажирай!
Затворникът се подчини, без да схваща смисъла на заповедта. След малко спря, учуден от огромната ерекция, издула панталоните му. Тъмничарите явно бяха доволни от резултата, защото веднага се спогледаха усмихнати, преди да се обърнат отново към арестанта.
— Брат ти?
Валид посочи към един от мъжете в другия край на килията.
— Ето го там.
Единият от пазвантите отиде при него и онзи, който май им беше шеф, изрева поредната заповед.
— Събличай се!
Без да си помисли да се противи, по-младият Валид свали дрехите си и остана гол по средата на килията. Имаше синини по ръцете, гърба и гърдите от разпита, на който беше подложен още първата вечер.
— Застани на четири крака!
Затворникът се наведе и застана на четири крака. В килията тегнеше тягостна тишина, другите затворници не смееха да дишат от страх, да не би да привлекат вниманието върху себе си. Шефът на надзирателите изгледа по-стария Валид, с голямата ерекция, надигаща панталоните му, и се усмихна лукаво.
— Содомизирай98 го!
Затворникът се парализира от заповедта.
— Какво?
— Ти глух ли си или какво? — извика пазачът.
Ужас се изписа по лицето на по-стария Валид.
98
Sodomizar (порт.) — анално сношение. — Б.р.