Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Въпреки това срещата беше особено вълнуваща за Ахмед. През последните три години често се беше питал какво ли е станало с учителя, оцелял ли е, как се чувства. Неведнъж се беше молил на Аллах да бди над учителя му и ето го сега пред него — вярно, състарен и изтерзан телом в затвора, но с неугаснал плам в очите. Айман бе едновременно затворник и свободен човек, плътта му бе в тъмница, но душата му бе отдадена на Аллах.
— Какво са ви сторили, учителю? — попита Ахмед, след като овладя вълнението си.
Айман великодушно махна с ръка.
— Не ме наричай учителю — каза той. — Тук не съм ти учител. Освен това вече знаеш достатъчно за исляма, за да се държа с теб като с ученик.
— Тогава как да се обръщам към вас?
— Братко, като всички други. И двамата сме мюсюлмани и Аллах иска от всички нас скромност и целомъдрие. Наричай ме братко.
Ахмед се затрудняваше да се обръща към учителя си с братко, толкова дълбоко се беше вкоренил навикът у него, но осъзнаваше, че с времето ще свикне.
— Да… братко.
Измъчи се, но все пак го изрече.
— Много добре — каза одобрително Айман. — Кажи ми сега как си?
— Добре съм, машаллах99. Но какво са сторили с вас, господин учи… братко?
Бившият учител по религия сви рамене.
— Каквото на всички братя, това и на мен, Аллах да ги прокълне завинаги! Изтезаваха ме. — Разкопча ризата си и показа морави уплътнения по кожата. — Биха ме, мъчиха ме с електрошок, държаха ме увесен с главата надолу като месо в кланица. — Протегна ръка и показа деформираните си пръсти. — Вадиха ми ноктите един по един, Аллах да ги прати в ада!
Ахмед се взря в осакатените му пръсти и поклати глава, едва сдържайки яростта, кипнала във вените му.
— И мен ме измъчваха, проклетите кучета!
— Какво ти направиха?
— Мъчиха ме с електрошок.
— А друго?
— Малко ли ви се струва това?
Айман поклати глава, сякаш казваше, че е могло да бъде и по-лошо.
— А сега, след като си минал през мъчението, страх ли те е от тях?
Младежът изгледа учителя си възмутено, сякаш въпросът бе оскърбителен за него.
— Да се страхувам? Аз? Не, разбира се!
— А какво тогава?
Ахмед трепереше.
— Мразя ги! Мразя ги! Как може да постъпват така? Как може да се отнасят с нас така? — Изплю се на земята в израз на презрение. — Тия кучета са срам за исляма! Къде се е видяло правоверен да наказва и защитава кафирун?
— Хората от властта спазват шахада и салят — каза бившият учител, — но не са правоверни.
— Бесни кучета са те!
Загледан в бодливата тел върху зида, който ограждаше затвора, Айман се изплю на земята с дълбоко презрение.
— По-лошо от това — отсече той. — Кафирун са!
XXVII
— Чели ли сте Киплинг? — Попита Ребека.
— Разбира се, не забравяйте, че съм историк…
Американката докосна бронзовата цев на оръдието, което се възправяше внушително на булеварда.
— В такъв случай познавате Зам Замах.
Погледът на Томаш се плъзна по големите странични колела на топа.
— „Който владее Зам Замах, владее Пенджаб“, казва Киплинг в началото на своя роман „Ким“100. — Обърна се към нея. — Така ли е в действителност?
Ребека се усмихна като човек, който не знае отговора или не му придава особено значение, и кимна с глава към булеварда.
— Да тръгваме! Имаме много работа.
Пресякоха The Mall101 и се отправиха към Музея на Лахор, красива сграда в неомонголски стил, на която Томаш не пропусна да се полюбува. Бяха сред Британския Радж. В тази част на града всичко беше величествено и внушително: големият булевард, разделящ Лахор като огромна река, с живописния музей в неомонголски стил, наподобяващ Тадж Махал, от едната му страна и Университетът на Пенджаб от другата, широките алеи и зелени площи, поддържани образцово, в ярък контраст с хаоса и мръсотията, с които се беше сблъскал при пристигането си в града.
— Знаете ли — каза Томаш, — вече успях да разгадая тайната на съобщението, което сте засекли.
— Сериозно?
Историкът отвори чантата си в движение и потърси бележника си.
— Да. Мислих върху това, докато пътувах насам, и успях да открия шифъра, използван от „Ал Кайда“ за кодиране на съобщението.
99
Браво; слава богу (араб.). — Б.р.
100
Роман на британския автор Ръдиард Киплинг. — Б.пр.
101
Една от основните пътни артерии в Лахор, по протежението, на която се намират много сгради и забележителности, като Музея на Лахор, Колежът по изкуствата и др. — Б.пр.