Божият гняв

Първото нещо, което забеляза, бе, че посланието, изпратено от мюсюлмани, навярно араби, беше написано на латиница. Тази подробност, каза си той, не е за пренебрегване. Това явно показваше, че получателят не би могъл да отвори писмо, написано с арабски йероглифи. Разбира се, след като го беше отворил в кибер кафе, както твърдяха от NEST, нормално беше компютрите в това кибер кафе да нямат софтуер на арабски. Затова и съобщението беше написано с букви от латинската азбука.

Но можеше да се направи и друг извод на основата на същия факт. Онзи, който беше изпратил посланието, очевидно нямаше и най-малка представа, че адресът е под наблюдение. А след като бе скрил посланието под порнографска снимка, едва ли бе сметнал за необходимо да използва сложен шифър. Защо да го прави, след като се чувства сигурен? Освен това би могло да се допусне, че получателят в Лисабон не е способен да разчете текст, шифриран по прекалено усложнена система. Така представени, нещата изглеждаха по-ясни.

Шифърът вероятно бе елементарен.

— Разбира се… — прошепна Томаш. — Как не ми хрумна по-рано?

— Извинете, мистър?

Португалецът погледна с недоумение таксиметровия шофьор, който се взираше в огледалото за обратно виждане. Мислите му бяха обсебени от мистерията и когато спря поглед на лицето на пакистанеца, му трябваше време, за да разбере смисъла на въпроса.

— Няма нищо — каза той, съсредоточавайки се отново върху бележника. — Говоря на себе си.

Веднага се зае да нахвърля обичайните решения, прилагайки ги към посланието. Ключът вероятно бе прост. Опита шифъра на Цезар, но без резултат. Приложи шифър със заместване, отново неуспешно. Използва таблица на Виженер с надеждата, че ще открие разрешение, но и този път се провали.