Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Бусът излезе от натовареното улично движение и свърна по пусто шосе, по което достигнаха до огромни зидове. Отпред имаше два паркирани автобуса и неколцина пешеходци туристи с окачени на врата фотоапарати. Бусът бавно се придвижи напред и спря до един от автобусите.
— Пристигнахме! — съобщи Ярогнев. — Това е крепостта.
Настъпи тишина. Изпълнен с любопитство и тревога, Томаш се загледа в пространството пред входната порта на укреплението.
— Лахор е градът на ислямските фундаменталисти — повтори Ребека. — Не забравяйте, че ще се срещнете точно с такъв тип хора.
Пешеходците отвън имаха съвършено нормален вид. Повечето от влизащите в крепостта бяха чуждестранни туристи, поради което Томаш се съсредоточи над малцината пакистанци. Виждаха се шофьори на автобуси, няколко таксиджии, трима-четирима водачи на авторикши, бармани и разпространители на туристически брошури, както и няколко преминаващи граждани. Историкът се взря, за да открие заплаха по лицата им, но всички изглеждаха напълно безобидни.
— Колко е часът? — попита той.
Ребека погледна часовника си.
— Единадесет. Остава един час.
XXVIII
Срещата с бившия учител вдъхна надежда на Ахмед. Използваше всяка възможност да излиза от килията, за да потърси Айман в двора и да черпи от мъдростта му. Учителят невинаги можеше да му обърне внимание, тъй като обикновено беше заобиколен от други привърженици на „Ал Джамаа ал Исламия“ и водеше оживени политически и теологически спорове.
Но Ахмед обичаше да е в компанията на тези мъже, с които споделяше толкова много идеи, и се възхищаваше на смелостта им да погубят фараона. Покрай тях постепенно се научи да се държи като истински правоверен — как да говори, как да се моли, как да се облича. Вървеше със сведени очи, както подобава на благочестив вярващ, за да избягва чуждите погледи. Научи се също да не поглежда жена над брадичката. И тъй като нямаше жени в затвора, упражняваше този почтителен поглед с другите затворници.
Научи се също да покрива винаги главата си, за да прогони дявола, и най-вече да се моли правилно — не биваше да поглежда към краката си в момента, в който коленичи, а само мястото, където щеше да положи чело при колениченето си пред бога. Започна да се храни като другите от „Мюсюлманско братство“ и от „Ал Джамаа“, тоест с пръсти — така, както се е хранил Мохамед според описанието в ахадис.
Установи, че останалите затворници, по-грамотни религиозно, постоянно мърдаха устни, но едва след време набра кураж да попита защо го правят.
— Моля се — поясни Айман. — Трябва постоянно да се молим, да се разкайваме за прегрешенията си, да се пречистваме. Не забравяй да правиш салят пет пъти на ден, най-малкото, което се изисква от правоверните, макар че Аллах повелява да го правим и по-често.
Ахмед редеше молитви с шепнещи устни, но понякога забравяше и при вида на някой молещ се брат се подсещаше за дълга си на добър мюсюлманин. Виждайки усърдието му, Айман се стараеше да му отделя повече внимание и да му разкрива още страни на истинския ислям.
Бившият му ученик беше вече запаметил целия Коран, което го превръщаше в хафиз, „пазител“, но в действителност, както и повечето правоверни, не разбираше напълно съдържанието му; философските, политическите и теологическите внушения му убягваха. Арабският език от VII век, когато е била написана Свещената книга, беше труден за разбиране. Освен това аятите ставаха разбираеми само в контекста на ахадис, които изясняваха обстоятелствата, които ги бяха вдъхновили. Ахмед подозираше, че шейх Саад умишлено бе избягвал да му открие контекста на много от аятите, поради което се обръщаше към Айман да му ги поясни.
И бившият му учител го правеше на драго сърце.
Първият им разговор за това бе в едно слънчево, но необичайно хладно утро.
— Нашето правителство е съставено от кафирун — заяви Айман. — Всички тези хора, които ни нареждат какво да правим, законите, чрез които ни управляват и по силата, на които бяхме пратени в затвора… всичко това е дело на кафирун, които се преструват на вярващи.
Говореше така, сякаш не ги осъждаше, а изричаше теологическа констатация. Това засили интереса на Ахмед.
— Наистина ли смяташ така, братко? Правителството е… правителство от неверници?
— Несъмнено. Така е според Свещената книга. Всеки образован правоверен го знае. Управляващите са кафирун.