Смърт заради смъртта

— Може би се карахме именно защото си приличаме — засмя се тя в отговор. — Просто аз се обиждах, защото се държахте грубо.

— Е, прощавай тогава. Но имай предвид, че и в бъдеще ще се държа грубо, такъв ми е характерът, не може да се промени вече. Но не е задължително да търпиш това, можеш да ми го връщаш. Аз не съм обидчив, не бой се.

— Не умея да си връщам с грубост — въздъхна Настя. — По-добре вие се постарайте да бъдете учтив с мен.

— Тогава утре доларът ще поевтинее тройно. Каменская, не искай от мене невъзможното. Понамали активността в Института, сведи я до нивото на скучни банални мероприятия, и то от време на време. Нека не забравят, че ни има, но засега не давай поводи за ответни действия. Трябва да се превърнем за тях в нахална муха: уж няма вреда от нея, нали не хапе, но и не те оставя на мира, защото бръмчи точно до ухото ти и периодически се мъчи да ти кацне на носа — не от лошотия, а изключително поради глупост. Разбра ли?

— Ъхъ — измуча Настя.

— И още един въпрос. Деликатен е, тъй че можеш да не отговаряш. Знаеш ли, че обединиха делото на Красникови и делото на Галактионов и ги предадоха на мен?

— Знам.

— А че Лепьошкин е почти в нервна криза поради това, също ли знаеш?

— Досещам се.

— И кой уреди всичко това? Гордеев ли?

Настя не отговори. Изобщо не бе възнамерявала да говори на Олшански за папчицата от сейфа на Колобок.

— Разбрах — все така невъзмутимо каза Константин Михайлович. — Не жена, а желязо.

— Пак ли почнахте?

— Добре, добре, няма вече.

След като си поговориха със следователя, Настя се зае с другите текущи дела, които доста се бяха натрупали. Към края на работното време се свърза с Коротков и Доценко и те заедно на бърза ръка написаха сценарий на „живот в тресавище“. Получи се мижава картина, без впечатляващи ефекти, но за сметка на това — спокойна.