Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че някой специално е насочил подозренията към Ламзин — разпалено я уверяваше той. — И на първо място трябва да търсим именно неговите врагове, а не враговете на Болтенков.
— Не знам — замислено поклати глава Каменская, — не знам. Мисля, че това е прекалено сложно: да убият Болтенков само за да натопят Ламзин. Не виждам никакъв смисъл в това. Ламзин и без това вече е бил уволнен, към друга аналогична работа пътят му е отрязан, какъв смисъл има да се саморазправят с него? И без това е загазил лошо. Най-вероятно умисълът е бил насочен към отстраняването конкретно на Болтенков, а стария му неприятел Ламзин просто са използвали като подходяща фигура с оглед неотдавнашното му уволнение. Ако не бяха уволнили него, щяха да намерят друг, когото да натопят. Така че трябва да търсим враговете не на Ламзин, а именно на Болтенков.
Ала не беше толкова лесно да разколебаеш Роман Дзюба, той твърдо вярваше в своята версия. Валерий Ламзин е бил натопен и трябва да се търси човек, който би искал да му навреди. Да му отмъсти жестоко.
— Ако знаехте само какво змийско гнездо е това! Там не само се пързалят красиво, там се плетат такива интриги, че пази боже! Аз още не съм се ориентирал добре, но онова, на което се наслушах, ми стига, за да разбера: сред тези хора главното са амбициите, на второ място са парите, а спортистите не интересуват изобщо никого, те са просто мускули, месо, нещо като пешки в играта.
Той виждаше, че Каменская се съмнява, но кой знае защо не спори открито.
— Колко души работят по случая? — попита тя.
— Освен мен още един оперативен работник от района и моят колега.
— А кой е старши? При кого се води на отчет делото?
— При оперативния работник от района.
— Аха, ясно — въздъхна тя. — А твоят колега какъв ти е? Старши ли?
— Ами общо взето… — смотолеви Роман. — Общо взето, да. Наставник ми е. Познаваме се още от времето, когато работех в района. Той ме взе на „Петровка“. Дълго убеждава Сергей Кузмич.
— Мога да си представя — разсмя се Анастасия Павловна. — Да придумаш Кузмич за нещо, си е цял херкулесов подвиг. Сигурно твоят наставник много се е старал. Между другото, той знае ли, че се виждаш с мен?
— Не — призна Роман. — Честно казано, много ми се кара, когато научи, че съм посъветвал Наталия Ламзина да покани защитник. А най-вече задето съм я насочил към Виталий Николаевич. С една дума, не му казах. Защо, трябваше ли?
Въпросът остана без отговор. Вместо това Каменская зададе следващия си въпрос:
— В какви отношения си със Сергей Кузмич?
— В нормални, защо?
— Не, нищо. Във вашия отдел работи и Антон Сташис, спомням си, че веднъж работихме по един случай. Убийство в театър. Това се казваше змийско гнездо! А ти ми разправяш за фигурното пързаляне. Антон не ти ли е споменавал?
— Ами тъкмо той… — подзе Дзюба и се сепна.
По принцип нямаше нищо страшно да каже на Анастасия Павловна Каменская имената на оперативните работници, които се занимаваха с убийството на треньора Болтенков. Нямаше да се свърши светът. Това, от една страна. А от друга — не биваше. Не беше редно. Тя беше частно лице, забранено беше да се разгласява служебна информация пред такива.
— Ами тъкмо той работи с тебе по този случай — с усмивка довърши вместо него Каменская. — И тъкмо на него не си казал, че се виждаш с мен. Не се изчервявай, нормално е, аз самата ще му се обадя. Значи така, давай да си споделяме информацията, за да не губим време и да не си слагаме пръти в колелата. Тъй като не сте постигнали взаимно разбиране със следователя, ти ще трябва да се преструваш, че работиш на страната на обвинението. Ето защо твоята задача са враговете на Болтенков. Ти не търсиш доказателства, че Ламзин е невинен, ти просто се опитваш да провериш всички възможни версии. Те може да са няколко — хората, които са замислили да убият Болтенков, и Ламзин е само един от тях, а ти искаш да извадиш на светло цялата група. Разбра ли? Отстоявай това и не се предавай. А аз ще се заема с Ламзин. Дай ми списъка на хората, които работят в Двореца на спорта, където е работел Ламзин, и с които вече си разговарял. Аз ще се заема с останалите, после ще продължа по веригата. Съгласен?
— Съгласен — с облекчение отговори Роман. — Но когато тръгвате за Ледения дворец, вземете си някаква дебела дреха и топли обувки, защото там е кучешки студ. Тоест в помещенията е нормално, но където е ледът, е просто страшно.
Той извади от чантата си бележник, откъсна лист и преписа имената на свидетелите, с които вече бе разговарял. Роман си тръгна от улица „Дубравная“ № 12 съвършено успокоен, макар че Каменская не му каза нищо чак толкова специално и той не получи никаква нова важна информация. Но наистина: когато те гледат с такива весели очи, е някак глупаво да се тревожиш.