Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Обаче той не успя да се запознае със съдържанието на книжните рафтове. На вратата се почука и гласът на набития референт каза:
— Андрей Степанович, всичко е готово.
Григорий Иванович стана, изправи рамене и като се стараеше да запази на лицето си „държавническото“ изражение, отработено пред огледалото, влезе от стаята за отдих в кабинета. Референтът се усмихна:
— Да вървим, Андрей Степанович.
Те тръгнаха по вътрешните коридори на Кремъл. Не се наложи да вървят дълго. Референтът отвори една врата пред чичото и те се озоваха в неголяма, но уютна трапезария, която в кремълската столова наричаха „първа зала“. Това беше личната стая за хранене на президента, където той понякога обядваше или вечеряше с тесен кръг приятели или с някого от по-обикновените чуждестранни гости.
Тук имаше старинни мебели от червено дърво. Масата бе застлана със снежнобяла колосана покривка. На нея вече бяха сервирани мезета за един човек — салати и филе от риба.
— Ами ти? — обърна се чичото към референта, като се опитваше мъчително да съобрази какво да измисли, та да си изясни как го наричат, без да се издава. — Сядай, направи ми компания. Вземи поне салатка.
„Интересно, а как ли е тук с оная работа? — помисли чичото, докато се настаняваше на стол с висока облегалка. — Дали да ги помоля, ама пък неудобно е някак.“ Той придърпа към себе си чинията с рибното филе. Бяха сложили от всичко — и пъстърва, и есетра, и парченце чига. Тъкмо за биричка. „Че какво пък? — възкликна наум Григорий Иванович, докато продължаваше вътрешния си диалог. — Той да не би да не е мъж? Не е ли наш, съветски руснак?“ И като набоде парченце розова, прясна пъстърва, замислено каза:
— Рибата не върви на сухо.
По лицето на референта се появи разбиране.
— Сега ще се разпоредя — каза той и стана.
„Дори не попита какво да донесе — помисли Григорий Иванович. — Значи си знае. Ще донесе това, което Той обича. — И започна да гадае какво ще се появи пред него. Но каквото и да излезеше, трябваше да го пие, все едно че си го е поръчал. — Ако донесат ликьор от киви или десертно вино, пак ще трябва да го изпия с удоволствие“ — реши той, надявайки се, че ще бъде „Абсолют“ или водка „Смирнов“, коняк в най-лошия случай, макар че конякът едва ли върви с риба. И въобще кой ги знае какви са им тук обичаите.
Всичко това мина през главата на Грязнов-старши за броени секунди. Скоро референтът се върна, а след още няколко минути в „първа зала“ влезе приятна на вид жена с колосана бяла престилка и подобна шапчица на косата. На подноса имаше две чашчици и достатъчно голяма гарафичка. „Е, виждаш ли, предрекох си: коняк са домъкнали…“ — мина през ума на Грязнов. Референтът наля тъмната течност по чашките.
— За нашите успехи! — произнесе Григорий Иванович тържествено и без особен ентусиазъм надигна чашката. „Господи, та това е старка11!“ За такова нещо не можеше и да мечтае.
„Андрюша е наш човек!“ — помисли си той. Руският президент изведнъж му стана още по-близък и роден. От прилив на чувства Григорий Иванович едва не се просълзи, но навреме се овладя. На президента не се полага да плаче за щяло и нещяло. В това поне беше сигурен.
Президентът не разбра веднага какво се случи. Той наистина малко се огорчи, че не Купавин кара колата, но не придаде на това особено значение. По време на пътуването той обикновено обмисляше спокойно резултатите от изминалия ден и си набелязваше плана за следващия.
Президентът все още анализираше резултатите от срещите в Кемерово, когато му направи впечатление, че отпред по трасето става нещо не съвсем обикновено. Оттам се чуваха изстрели и цели автоматни откоси, той не би могъл да ги сбърка. Първата му мисъл беше: „Нима са мафиотски групировки? Това вече е прекалено.“
Обаче, когато излязоха от завоя и се появи видимост, президентът разбра, че не са бандити, а военни. Но защо са открили огън на президентското трасе?…
В следващия момент челната ескортираща кола рязко наби спирачки и спря.
— Какво е това, дявол го взел? — изруга шофьорът.
Президентът се намръщи, той самият никога не си позволяваше груби изрази и никак не обичаше да ги чува от другите. Жалко, че Купавин го нямаше, старият шофьор знаеше как да се държи в присъствието на президента.
11
Известна марка водка. — Б.пр.