Годината на Кобрата [bg]

В деня на последния съд, помислих си, тези двете ще си платят за всичко. Анхесенамон със сигурност не даваше вид на скърбяща вдовица, в едната си ръка държеше разтвореното ветрило, а другата — с дълги къносани нокти — бе поставила отстрани на трона на дядо си. Напомняше на великолепна свирепа котка с оголени нокти — красива, но жестока. Само за кратък миг очите й срещнаха моите и безочливата й усмивка угасна. Извърнах поглед и го впих с цялата си омраза във фигурата, седнала от лявата страна на Ай: Мерире. Вече не водач на Вечерните прилепи или кеб-шер на хетите, а върховен жрец на Червения параклис, водещ проповедник на царската свита. Малкото му лице бе кръгло като ябълка, пълно и доволно, гледаше невинно със самодоволна усмивка, а в погледа му се четеше дълбока набожност, която никого не можеше да заблуди. Облечен бе с цялото величие на върховен жрец — фина бяла роба, злато и сребро около дебелия врат и китките и леопардова кожа около раменете. Носеше топчица билки, които периодично подушваше, а после вдигаше очи към небето, сякаш в непрестанна молитва. Готов бях да убия самодоволното копеле още там!

Последните от процесията стигнаха Залата на делфините: Началникът на кабинета на фараона, Пазачът на ветрилото, Хората от кръга, Хората на регистрите, Господарите на тайните на небесата, Проповедниците на Царския кръг. Нахтимин стоеше зад трона, той единствено беше въоръжен. Всички бяхме претърсени при Великата порта. На свитите ни, включително и на Джарка, бе заповядано да чакат в двора, близо до Авенюто на сфинкса и Овена. Ай ни събра. Голямата двойна врата се затвори и ние веднага се проснахме в краката му, невидим глашатай започна да реди възхвали. Последва най-дългото мълчание, случвало се някога при такава церемония. Ай искаше да усетим присъствието му. Положението далеч не се подобри от някого — не съм напълно сигурен дали беше Хоремхеб или Рамзес, — който се оригна силно и продължително, както всички бяхме правили някога като деца в Кап, за да ядосваме учителите и писарите. Притиснах лицето си в пода с треперещо тяло, но си спомних за съвета на Джарка. Той много ясно бе формулирал заплахата. Чедата от Кап в момента се занимаваха с взаимни обиди и уловки. Бяха във война помежду си, но на този етап ние не бяхме във война с никого. Джарка бе допрял пръст до устните ми.