![Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/2/bezbozhnikt-bg-download.jpg)
Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря! — задъхано каза Теламон.
Той се запрепъва към Касандра, която седеше замаяна на пода.
— Добре ли си?
Лицето й беше бяло като сняг, а очите зачервени и насълзени. Тя хвана гърлото си, опитвайки се да си поеме дъх.
— Слава на боговете! — произнесе едва-едва.
Теламон чу свистене и се обърна. Циклоп беше изстрелял нова стрела и, преди Теламон да успее да извика, тя улучи Харна в гърлото. Прислужницата залитна, по лицето й беше изписана изненада, после се строполи на колене над трупа на Агатон, който лежеше сгърчен в разширяваща се локва кръв. Циклоп се наведе за нова стрела. Теламон блъсна Касандра встрани и се спусна към него. Едноокият просяк беше извадил от колчана дълга, тъмна стрела, украсена с пера от лешояд. Циклоп се поколеба за миг и това даде време на лекаря. Просякът вдигна лъка и постави стрелата, готов да опъне тетивата. В този миг Теламон скочи върху него. Препъна се, но успя да удари с рамо просяка и изби лъка от ръцете му. Циклоп отстъпи и извади отнякъде дълъг страховит нож със здрава костена дръжка. Той приклекна и го запрехвърля от ръка в ръка като опитен боец; здравото му око следеше Теламон.
— Не ставай глупак — прошепна Теламон. — Свърши добра работа.
— Това е моето съкровище — отвърна Циклоп. — Бях ранен, години наред бродих като просяк по улиците на Ефес. А сега какво? Ще ме арестуваш като изменник?
— Мога да се застъпя за теб — предложи лекарят, отстъпвайки бавно, без да сваля поглед от просяка.
— Ще го направиш ли? — гласът на Циклоп беше умолителен.
Той свали камата и внезапно се впусна напред. Теламон го посрещна. Оказа се, че Циклоп няма опит в боя с нож. Той замахна направо към гърдите на лекаря. Теламон хвана китката му и го удари с другата ръка в сляпото око. Хванали ръцете си, двамата залитаха насам-натам като пияници.
— Касандра!
Теламон извика, но тя лежеше на пода. Червената коса закриваше лицето й. Теламон удари с длан противника си под брадичката. Просякът се опита да се освободи и да вдигне ножа. Навън се чуха тропот и викове, вратата рязко се отвори. Циклоп се обърна, силни ръце го хванаха за косата и го издърпаха. Теламон падна на колене — видя войници в брони с щитове и мечове, дочу трополенето на много крака. Появи се командир, чийто шлем беше украсен с пурпурни пера.
— Стани, господарю — чу се любезен глас. — Ти си лекар, не ти подхожда да лежиш на пода.
Помогнаха на Теламон да се изправи. Той погледна с ужас към Циклоп. Просякът беше коленичил на пода с извити на гърба ръце; един войник стоеше над него, но макар лекарят да извика, мечът се спусна и отсече главата на просяка. Кръв рукна от обезглавеното тяло, а главата се търколи и се блъсна в ъгъла. Един войник изруга, защото го беше оплискала, а палачът срита още изправеното тяло встрани. Теламон се обърна с ръка на уста, опитвайки се да не повърне. Някой внимателно го подхвана за рамото и го сложи да седне. Калистен се надвеси над него с шлем в една ръка и мокра кърпа в другата. С него попи потта от лицето на лекаря.
— Добре ли си, господарю?
Теламон го погледна безизразно.
— Виж ти! — Калистен огледа стаята. — Колко трупа има тук? — сгълча ги той като майка непослушните си деца.
— Добре ли е момичето? — попита Теламон. Огледа се — Касандра седеше на столче, облегната на една от колоните.
— Погрижете се за нея, момчета! — извика Калистен. — Донесете вино и внимавайте. Не я опипвайте! Тя е помощничка на царския лекар.
Теламон посочи обезглавения труп, чиято кръв се стичаше по прашния под като вода от поток, току-що избликнал от земята.
— Защо го убихте? — попита той уморено.