![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Внимавай! — изсъска тя. — Ако имаш избор, недей да стоиш редом с Валентиниан! Два пъти проклет, той ще остане проклет. Не забравяй това!
Тя се върна обратно да довърши жертвоприношението. Господарят Харон впери очи в нощта. Може би беше време да смени съюзниците си. Валентиниан му бе донесъл само лош късмет. Този безочлив предател, дръзнал да използва името му! Но кой все пак беше Валентиниан? И кога щеше да се появи? Не бе поискал да се срещнат след поражението при „Магариците“…
Харон се засмя в себе си. Валентиниан не беше глупак. Съветът, който му даде, доведе до истинско бедствие. Ако се появеше сега, цъкна с език Харон, изходът навярно щеше да е друг…
Валентиниан клечеше в градината в дома на Атий Енобарб, скрит в сянката на овощните дърветата. Обикновено градината се осветяваше от благоуханни лампи и прозрачни алабастрови делви, ароматът им се смесваше с уханието на паднали плодове, на последните летни цветя и отчетливо доловим полъх от билковата градина.
Сега всичко беше тъмно. Само понякога от вилата се долавяше далечен отблясък. Смъртта бе приспала всичко. Вътре лежеше трупът на Друзила. Прислужниците и робите вече се бяха разбягали, бяха разграбили имуществото и ценните вещи, и бяха изчезнали с тях. Така да бъде. Валентиниан се загледа в звездите. Не възнамеряваше да търси среща с Харон. Нападението на „Магариците“ доведе до най-унизителен неуспех. Харон щеше да поиска обезщетение и гаранции. Не, беше настъпило времето пак да изчезне.
Валентиниан впи поглед във вързания човек, който лежеше до него в безсъзнание. Трябваше да е сигурен, че никой не знае какво прави. Добре щеше да е да се сбогува с Фронтин, с вилата, с Атий Енобарб, с Апиевия път, но оттам накъде?
Валентиниан затвори очи. Имаше някаква ирония в обстоятелството, че вилата на Атий беше разположена край Апиевия път, същия този път, по който преди двеста и петдесет години се бе опитал да избяга от гоненията на Нерон галилеецът Петър. Според легендата, Петър срещнал Христос, който вървял към Рим.
„Quo vadis, Domine?, Къде отиваш, Господи?“, попитал той. Христос отвърнал: „Връщам се в Рим, за да Ме разпънат отново.“ Петър размислил и се върнал в града, където бил арестуван, съден и осъден. Бил екзекутиран в цирка на Нерон и казал на палачите си да го разпънат с главата надолу, защото не бил достоен да приеме същата смърт като своя Господ. След това тайно отнесли тялото му и го погребали. Само Валентиниан знаеше истината за този гроб…
Какво трябваше да направи сега? Навярно да се скрие, да вземе останките на Петър и да избяга при Лициний на изток?
Лежащият край него човек дойде на себе си, опита да се освободи от вървите и започна да стене през парцала, завързан около устата му.
— А, Нарсе? — прошепна Валентиниан. — Хубаво… — Той се наведе и свали парцала. — Къде отиваш?
Нагласи маската си, която скриваше лицето и променяше гласа му.
— Трябваше да се видя с Фронтин! — Нарс дишаше с мъка. — Той ме повика да дойда тук…
— Защо? — продължи да пита Валентиниан.
— Аз… Не знам… Каза, че е много важно! Отчаян съм…
— Защо си отчаян, Нарсе? Какво знаеш?
— Нищо не знам!
— Гробът на галилееца, знаеш ли къде е?
— Казах ти, че не знам! — Гласът на Нарс се извиси във вик.
Валентиниан отново завърза парцала на устата му.
— Сигурен ли си, че не знаеш, Нарсе? Искам да кажа, ти си от хората на Атий…
Мъжът само го погледна втренчено и поклати глава.
— Е, добре! — прошепна Валентиниан. — Нощта минава. Достатъчно те разпитвах. Онова, което знаеш или не знаеш, вече наистина няма значение…
Той извади чук, стовари го жестоко няколко пъти върху главата на Нарс, после се изправи и замъкна трупа към вилата. Отвори една странична врата, тръгна по коридора и натика тялото на Нарс в една стая. Вилата тънеше в мрак, не се виждаха никакви прислужници.