Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Треперко зяпна Копринения.

— Ти Нокът ли си, Копринен?

— Тихо — каза Сторо. — Имаме си достатъчно работа.

Копринения вдигна ръка.

— Няма нищо, капитане. Ще говоря. Истината е, че съм от Хенг. Отраснал съм тук. Това е моето… домашно огнище, така да се каже. Естествено е тук да се старая повече, отколкото където и да било другаде.

Над главите им прозвуча смях, който сякаш бе излязъл от гърлото на стара вещица.

— Какви са тези препирни? Мирише ми на поражение!

Копринения прокара ръка през косата си и въздъхна.

— Слизай при нас, Лис.

Твърди токове изтопуркаха по влажните дъски над главите им. Рел и Сторо изкараха лодката изпод прикритието на дока. Две млади момчета, които изглеждаха като дрипави улични хлапета, помогнаха на една старица да слезе по късата стълба до дока. Тя се хвана за планшира на лодката с ръце, възлести и обезобразени от артрита като клоните на изсъхнало дърво, след което прехвърли крака си през борда по начин, който изобщо не прилягаше на една дама. Старицата се ухили широко и всички видяха, че устата й бе пълна с изгнили остатъци от зъби. Клекна над Джалор и се изкикоти. Фурията отстъпи назад, защото старата гарга смърдеше на развалена риба.

— Поздрави, верноподаници — рече тя и се изсмя.

Верноподаници?, зачуди се Фурията. Какво имаше предвид?

— Добро утро — отговори Сторо.

— А, великият Убиец на Обетници. Самият капитан Маташ! — тя присви очи, вгледа се в лицето му и изсумтя. — Не си кой знае какво.

— Лис… — прошепна Копринения предупредително.

— Да, да. — Тя хвана главата на Джалор и я изви първо на едната страна, а после на другата, карайки го да стене от болка. — А! Тук виждам смелост и издръжливост. Добре. Ще живее. — Тя се обърна към Слънчевия, който опита да се дръпне от уродливите й ръце. Но напразно — те се обвиха около крака му.

— А! Тук виждам упорство. Добре. Отново ще ходи.

Една от чворестите ръце се стрелна към рамото на Фурията и я стисна до кокал. Фурията примижа от болка, изненадана от силата на старицата. Лъхна я зловонната смрад на кална река при отлив и тя извърна глава. Виждайки това, бабичката се изкикоти. На Фурията изобщо не й беше смешно.

— Поздрави, Строителко. Приятно ми е да се запознаем.

Строителко? Сигурно има предвид инженер.

След това старицата се обърна към Рел. Той седеше неподвижно, с напрегнати крайници, и гледаше към нея през дългата си, сплъстена коса. Старицата тръгна към него с протегнати ръце, но изведнъж ги дръпна и изсъска. Извърна глава и промърмори нещо под нос. На Фурията й се струваше, че действията на жената означават нещо, но нямаше никаква представа какво може да е то.

Момчетата помогнаха на старицата да излезе от лодката. Когато стъпи на дока, тя се обърна и перна един от разрезите на ризата на Копринения.

— Не сме това, което бяхме — изкикоти се тя. — Какво става с нас, а?