Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Ами Орлат и неговият екипаж? — попита Слънчевия.

— Засега ще останат зад завесата. Не могат да се покажат. Но ще трябва да ги държим под око.

Фурията улови погледа на Слънчевия.

— Сигурна съм, че Усмихнатия е с тях.

Слънчевия се озъби още повече, но след това се намръщи.

— Всъщност какво значение има? Никога няма да стигнем Двореца. Между нас и тях има две Речни порти.

— Не, няма — обади се Копринения от кърмата и посочи напред.

Гребането на Рел и Треперко ги бе доближило до тежката бариера и на слабата светлина на факлите и фенерите Фурията видя, че подвижната вертикална решетка е вдигната. Тя прониза Копринения с намръщен поглед.

— Откъде знаеш?

Той й се усмихна в отговор.

— Не разбираш ли, Фурия? Самите те са ги вдигнали, за да вкарат хората си. Но сега и ние ще минем оттам.

Тя продължаваше да се взира в очите му.

— Звучи твърде удобно, Копринен.

Той я дари с най-очарователната си усмивка — тази, която винаги действаше на момичетата. На всички, освен на нея.

— Както видя, Фурия, аз все още имам стари приятели тук. Те запречиха решетките заради мен.

Слънчевия изсумтя презрително, но Фурията кимна и седна. Беше я убедил. Слънчевия беше прав за едно — Копринения бе повече от това, за което се представяше, но не беше Нокът. Не. Може би нещо друго. Нещо по-добро. Но капитанът му имаше доверие и това й бе достатъчно.

— Какъв е планът? — попита Треперко, броейки стрелите, които му бяха останали.

Сторо напрегнато гледаше към тъмния бряг.

— Копринения ще ни вкара в Двореца. Трябва да овладеем тронната зала на старата Покровителка, която се намира в Градския храм. Оттам ще стигнем до гарнизона. Трябва да сме там, когато сержантите излязат, за да видят накъде духа вятърът.

Слънчевия се озъби на Копринения.

— Какво ще направиш, Копринен? Ще ни вкараш през Лабиринта? Може би през Имперския Лабиринт?

Магът изтупа праха от тъмнозелената си копринена наметка. Нямаше смисъл да го прави, защото Фурията не виждаше как би могъл да я закърпи.

— За твое сведение, Слънчев, никой не може да влезе или излезе от Градския храм през Лабиринт. — Той се усмихна снизходително, защото знаеше, че това дразни Слънчевия. — Ще влезем през тайния вход.