Не се сбогувам [bg]

Непонятният човек вдигна „булдога" от трупите, повъртя го в ръка и изведнъж го запрати в реката.

- Ей, брат Сергий, какво правите?! - възмути се Мона.

- С т-този боклук не можете да убиете и дори да раните някой опасен човек, а само ще го подразните.

С тези думи той отново я погледна. Веждите му (също черни, а не побелели) учудено се приповдигнаха.

- Ама вие сте млада. И... - той не довърши, но Мона се досети: „и красива". - За вас май по-скоро аз съм „отец Сергий".

Тя веднага престана да му се сърди. По дяволите „булдога". Странстващата дама все пак се бе обзавела със защитник, какъвто и да бе той. По-добре да си с рицар на преклонна възраст, отколкото съвсем без рицар.

- Какво ще правим? - попита тя, за да провери как „отецът" ще се отнесе към местоимението в първо лице множествено число и към предположението, че сега ще правят нещо заедно.

Въпросът бе възприет като нещо естествено – Сергий се замисли. В този миг Мона окончателно разбра: инцидентът с любвеобилния салджия е поредният подарък на съдбата, а не онова, което й се бе сторило в началото.

- Ще се наложи да оставим сала. През цялото време трябва да се отблъсква с кол на плитчините. Аз няма да мога сам да дежуря през цялото време, а на вас няма да ви стигнат силите. Местим се на б-баркаса.

Той измъкна от колибата торба с презрамка, Мона взе своята и безропотно последва стария рицар. Нека свиква да се грижи за дамата и да взема решения. Мъдрият доктор Турусов учеше дъщеря си на следното: „Много е изгодно да си жена. Когато ти е удобно, си слаба. Когато потрябва, си силна. Използвай самомнението и мускулната сила на мъжете, те лесно се манипулират. Изобщо светът трябва да се управлява от жени. По-голямата част от съществуването си човечеството е живяло при матриархат и всичко е било наред. Проблемите са започнали, когато обществото е било оглавено от мъже".

Баркасът бе стар, но здрав, с мачта, мотор и весла. Продължавайки да се прави на свита мома, Мона седна на пейката, безпомощно събра ръце на коленете си и загледа как отец Сергий бърника по мотора.

- Едноцилиндров „Евинруд" с вграден генератор и заглушител. Можеше и по-зле да е - промърмори странният странник.

Завъртя някаква джаджа. Моторът запухтя и запали. Лодката заобиколи опустелия сал и бодро се понесе по реката.

- Разбирате от такива сложни механизми? - попита почтително Мона, макар механизмът да не беше кой знае колко сложен. Тя и сама би се оправила. Може би не толкова бързо.

- Имам диплома за машинен инженер.

Представям си какви са били двигателите, когато си я вземал тая диплома, помисли си тя. Парни със свирка.

- А къде се дипломирахте? - продължи да развива светския разговор Мона.

- В М-Масачузетския технологичен институт.

- В Америка?! - попита тя с искрено изумление. Сергии изгаси мотора, баркасът забави ход.