Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Но Алианса… — започна Хат, а Перинолд горчиво се засмя.

— Какво Алианса? — попита той. — Къде са те сега? Не са тук, това поне е сигурно! Ние сформирахме Алианса, за да защитим кралствата си от точно такъв тип атака, а ето ни сега — Ордата ни диша във вратовете, а от Алианса няма и следа. Те ни изоставиха, не виждате ли?

Той чуваше как гласът му започва да става истеричен и се опита да се овладее.

— Сега всяко кралство ще се бори само за себе си — каза им той възможно най-спокойно. — Трябва първо да се погрижа за Алтерак. Другите крале биха постъпили по същия начин.

— Да, но тези зверове… — започна друг офицер, на име Транд.

— … са чудовищни и смъртоносни, да — прекъсна го Перинолд. — Но освен това са разумни. Срещнах се с водача им. Той говори общия език! Изслуша ме и се съгласи да ни остави на мира, ако не възпрепятстваме прехода им.

— Можем ли… можем ли да им се доверим? — попита младшият офицер на име Верънд и Перинолд въздъхна, виждайки, че още няколко души кимнаха в подкрепа на въпроса му.

Щом задаваха този въпрос, значи вече бяха приели необходимостта от този пакт и сега само се притесняваха дали ще бъде спазен.

— Нямаме друг избор — отвърна бавно той. — Могат да ни заличат за нула време. Ако ни подведат, с нас е свършено. Но, ако удържат на думата си, а аз мисля, че ще го направят, Алтерак ще оцелее. Независимо на каква цена.

— И все пак това не ми харесва — заупорства Хат. — Ние дадохме дума на останалите нации.

Той обаче изглеждаше несигурен и Перинолд разбра, че генералът преосмисля ситуацията и е на път да осъзнае, че това всъщност може да е тяхната единствена надежда да оцелеят.

— Не е нужно да ти харесва — отсече Перинолд. — Просто трябва да се подчиниш. Аз съм кралят тук и взех своето решение. Дали сте клетва да ми служите и ще изпълните дълга си.

Той знаеше, че това няма да ги спре, ако не са съгласни, но се надяваше, че е успял да ги убеди поне дотолкова, че да заложат на верността си до края. Хат го изгледа за миг.

— Както кажете, Ваше Височество — заяви накрая той. — Ще се подчиня.

Останалите също кимнаха. Перинолд се усмихна.

— Много добре. А що се отнася до Алианса, аз лично ще поема отговорност за последиците от решението си, каквито и да са те.

Той се обърна отново към картата.

— Сега, Ордата ще мине от тук, тук и тук — каза той, посочвайки южните проходи на картата и с досада забеляза, че ръката му трепери. — Трябва просто да освободим стражите от проходите и Ордата ще премине, без дори един орк да ни се мерне пред очите.

Хат разглеждаше посочените места.

— Явно планират да нападнат Лордерон от север — предположи той, проследявайки линията до края на гоблена, която щеше да стигне до града, ако картата включваше и него. — Аз лично не бих действал така, но пък не притежавам тяхната численост… нито тяхната наглост.