Сребристи сенки [bg]

— За каквото и да става дума, не желая да участвам — заяви тя.

— Става дума за Сидни — рече Маркъс.

— И тя каза да те попитаме дали колежът все още те подтиква да се придържаш към философията на Цицерон за живота — додадох аз с надежда.

Веждите на Карли се стрелнаха нагоре и след миг тя въздъхна и отвори вратата, канейки ни да влезем. Вътре на пода седяха две момичета, на вид първокурснички. Карли им кимна извинително.

— Хей, трябва спешно да свърша нещо. Може ли довечера да довършим?

Момичетата станаха и докато се сбогуваха, Маркъс се наведе към мен и ми прошепна:

— Сигурен ли си, че правилно предаде фразата на Сидни? Цицерон по-скоро е бил държавник, отколкото философ. Не че не е имал някои добри идеи.

Свих рамене.

— Цитирах я съвсем точно. И Карли ни пусна вътре, нали?

След като момичетата си тръгнаха, Карли приседна на леглото си и ни подкани с жест да се разположим на пода.

— Добре. И така, на какво дължа удоволствието от посещението на морой и един тип, който не е алхимик, но има доста подозрително разположена татуировка?

— Нуждаем се от помощта ти, за да намерим Сидни — казах аз, без да си губя времето с встъпителни думи.

Карли наклони изненадано глава.

— Да не би да е изчезнала?

Двамата с Маркъс се спогледахме.

— Напоследък чувала ли си се с нея? — попитах.

— Не… всъщност от доста време не съм. Но това не е необичайно. Баща ми често изчезва понякога. Това е част от работата му. Той ни каза, че Сидни просто е заета с някаква свръхсекретна мисия. — Когато нито аз, нито Маркъс отвърнахме, тя ни изгледа последователно. — Вярно ли е? Тя добре ли е?

— Тя е добре — отвърна Маркъс бавно. Виждах, че внимателно подбира думите си. — Но не е изпратена на мисия. Забърка се в неприятности заради нещо и ние се опитваме да се доберем до нея, преди положението й да се влоши още повече.

Карли го изгледа яростно.

— Не украсявай нещата. Зная какво означава да имаш неприятности с алхимиците. Те са я заключили някъде, нали? Като Кийт?

— Говорила си с него! — възкликнах аз. — Лично?

Лицето и се изкриви от отвращение.

— Лично и по електронната поща. Той се появи изневиделица, също като вас, през март. Сервира ми великата си сърцераздирателна история колко много съжалявал и как се нуждаел от прошката ми, за да продължи напред, и как трябва да го предам на властите.

— Чакай малко — заговорих аз. — Кийт ти е казал да го предадеш на властите? И ти направи ли го?

— Не. — Карли скръсти ръце, а върху лицето й се появи самодоволно изражение, напълно противоречащо на темата на разговора. — И не само ми каза, а направо ме умоляваше. Беше ужасно, че един ден алхимиците може отново да го затворят в някой от поправителните си центрове. Изглежда, смята, че в обикновен затвор ще бъде в по-голяма безопасност. Така че аз му отказах. Сега може да живее в постоянен страх, също като мен някога.