Изтръгнати от корен [bg]

Под гъстите корони на дърветата беше трудно да се познае кое време на деня е и колко дълго сме яздили. Лесът бе притихнал така, както никоя друга гора не би могла да бъде: не се чуваше жужене на насекоми, нито дори изпращяване на клонка под заешки крачета. Дори нашите коне вървяха почти безшумно върху мъховете, тревите и фиданките, без да удрят с копита по твърдата пръст. Пътеката постепенно изчезваше.

Мъжете отпред постоянно сечаха клонаците, за да можем да минем.

Отнякъде се донесе тих ромон на вода. Изведнъж пътеката отново се разшири. Спряхме и аз се изправих на стремената. Над раменете на войника пред себе си виждах пролука между дърветата. Пак бяхме стигнали на брега на Спиндъл.

Излязохме от гората на мек, наклонен бряг трийсетина сантиметра над реката. Над водата бяха надвиснали дървета и храсти, дългите, тънки клони на върбите се спускаха в тръстиките и бледите плетеници от корени, изскочили върху влажната пръст. Реката беше достатъчно широка и слънцето успяваше да пробие над средата, през преплетените корони на дърветата. Лъчите му блестяха върху повърхността на водата, без да проникват, и разбрахме, че по-голямата част от деня е отминала. Дълго седяхме в мълчание. Имаше нещо смущаващо в това, че реката пресече пътя ни. Яздехме на изток, очакваше се да се движим паралелно с нея.

Принц Марек размаха юмрук към водата и виолетовата светлина ярко засия, приканвайки ни да минем от другата страна, но водата течеше бързо и не можехме да преценим дълбочината. Янош хвърли клонче от дърво: течението веднага го отнесе и то почти мигом изчезна в малък, искрящ бързей.

— Ще потърсим брод — каза принц Марек.

Обърнахме се и поехме в колона по един покрай реката, а войниците изсичаха растителността по пътя, за да не се подхлъзнат конете. Нямаше нито една следа от животно, водеща към брега, а Спиндъл си течеше, без да се стеснява. Тук тя беше различна от онази в долината: течеше бързо и безшумно между дърветата, а отгоре й тегнеше сянката на Леса, също като над нас. Знаех, че не излиза от другата страна в Росия, а изчезва някъде дълбоко в Леса, където минаваше под земята. Но беше трудно да го повярвам, като гледах мрачната й шир.

Някъде зад мен един от мъжете въздъхна с облекчение, сякаш оставяше тежък товар. Звукът отекна силно в тишината на Леса. Огледах се. Шалът му се беше смъкнал от лицето: това беше дружелюбното младо войниче със счупения нос, който беше завел коня ми да пие. Хвана с изваден нож — остър и ярко сребрист, главата на другаря си, който яздеше пред него, и с един замах преряза гърлото му открай докрай.

Той умря без да каже нито дума. Кръвта плисна по шията на животното и листата. Конят се изправи буйно на задни крака, изцвили и когато мъжът се свлече от гърба му, препусна към храстите и изчезна. Младият войник с ножа все така се усмихваше. После се хвърли от коня си право във водата.

Стана толкова внезапно, че всички замръзнахме на място. Отпред принц Марек извика, скочи от седлото си и се спусна по стръмния бряг, а изпод ботушите му хвърчеше кал. Той протегна ръка да хване войника, но той не я пое. Мина покрай принца, носейки се по гръб по течението, като парче дърво, следван от шала и наметалото си. Водата вече беше напълнила ботушите му и завличаше краката му надолу, после потъна и цялото му тяло. Зърнахме за последно кръглото му лице, обърнато към слънцето. Водата се затвори върху главата му, върху счупения нос, а зеленото наметало се изду, също потъна и изчезна.