Изтръгнати от корен [bg]

Принц Марек се беше изправил на крака. Стоеше на брега, стиснал ствола на една дълга фиданка за равновесие, и гледаше, докато войникът не се скри под водата. После се обърна и се изкатери обратно по склона. Янош също беше слязъл от седлото и докато държеше юздите на коня на Марек, протегна ръка да му помогне да се качи. Друг войник държеше останалото без ездач животно, което трепереше и издуваше неспокойно ноздри, но все пак кротуваше. Всичко отново се успокои. Реката продължаваше да си тече, клоните висяха неподвижно, слънцето искреше върху водата. Не се чуваше даже конят, който избяга. Сякаш нищо не се бе случило.

Змеят пришпори коня си по пътеката и погледна надолу към принц Марек.

— До настъпването на нощта и останалите ще си идат — каза той безстрастно, — ако не и вие самият.

Марек го погледна; лицето му за първи път беше открито и несигурно, като че ли току-що бе видял нещо, което не можеше да проумее. До него Соколът гледаше назад колоната от мъже, без да мигва, и се опитваше с пронизителните си очи да открие нещо невидимо. Марек го погледна, Соколът отвърна на погледа му и едва доловимо кимна в знак на потвърждение.

Принцът се качи на седлото и нареди на войниците пред себе си:

— Разчистете ни поляна.

Те започнаха да секат храстите наоколо, а другите се присъединиха към тях, като изгаряха и осоляваха земята по пътя си, докато не се освободи достатъчно място, за да се съберем на куп. Конете с радост се бутаха с глави и задници, притискайки се един в друг.

— Добре — каза Марек на войниците, които бяха вперили очи в него. — Всички знаете защо сме тук. Всички бяхте избрани един по един. Вие сте мъже на севера: най-добрите, които имам. Последвахте ме срещу магьосничеството на Росия и направихте стена между мен и тяхната кавалерия; сред вас няма нито един, който да не носи белези от битка. Преди да тръгнем, попитах всеки поотделно дали е готов да тръгне с мен към това прокълнато място, и вие всички казахте „да“. Не мога да се закълна, че ще ви изведа живи оттук, но имате думата ми, че всеки, който излезе жив с мен, ще получи всички почести, които мога да му дам, заедно с рицарско звание и собствена земя. А сега ще прекосим реката тук, колкото можем по-добре, и ще продължим заедно нататък — към смъртта си или нещо още по-лошо, но като мъже, а не като уплашени плъхове.