Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Изтръгнати от корен [bg]
Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изтръгнати от корен [bg]

Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:

Книгата е отличена с награда Небюла 2015 г. и номинация за Хюго 2016 г. Изтръгнати от корен е една от най-добрите книги на 2016 година според National Public Radio, BuzzFeed, Tor.com, BookPage, Library Journal, Publishers Weekly. Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те вече са различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? А и това не е най-лошото — все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, затова всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 169
Перейти на страницу:

Той не се стараеше да говори тихо. Принц Марек обаче не се обърна, само неколцина от войниците хвърлиха поглед към нас.

Конете изпънаха разтреперано шии и ние продължихме бързо нататък, оставяйки мъртвите след себе си.

Малко по-късно спряхме, за да си починат конете. Всички бяха уморени — колкото от усилията, толкова и от страх. Пътят се бе разширил покрай малкото тресавище, в което свършваше пролетният поток, почти пресъхнал след края на снеготопенето. Все пак едно малко ручейче продължаваше да бълбука и образуваше бистро езерце върху камъните.

— Безопасно ли е да пият конете? — попита Марек, а Змеят сви рамене.

— Няма особено значение. Не е по-страшно, отколкото преминаването им под дърветата. Така или иначе после ще трябва да ги убиете.

Янош вече бе слязъл от коня си и сега го галеше по муцуната, за да го успокои.

— Това са обучени бойни коне! — обърна се той. — Струват колкото теглото си в сребро.

— А еликсирът за пречистване струва колкото теглото им в злато — отвърна Змеят. — Ако ви е жал за тях, не трябваше да ги водите в Леса. Но не се разстройвайте прекалено. Най-вероятно този въпрос изобщо няма да възникне.

Принц Марек го изгледа гневно, но предпочете да не спори; вместо това дръпна Янош настрани и му заговори утешително.

Каша беше застанала в края на полянката, където продължаваха няколко следи от елени, извърнала поглед от езерото. Чудех се дали е виждала и това място в дългото си, скиталческо пленничество. Тя се взираше в тъмните дървета. Змеят се приближи до нея, погледна я и заговори; видях как извръща глава към него.

— Питам се дали знаеш какво ти дължи — каза неочаквано Соколът зад гърба ми; стреснах се и се обърнах. Конят ми пиеше жадно; стиснах юздите и пристъпих по-близо до топлото му тяло, без да кажа и дума.

Соколът само повдигна едната си тънка, черна вежда.

— Кралството не разполага с неограничен запас от магьосници. По закон дарбата те поставя над васалството. Имаш право на място в двореца и да се ползваш с покровителството на краля. Изобщо не е било редно да те държи тук, в долината, да не говорим да се отнася с теб като с робиня. — Той посочи с ръка дрехите ми. Бях се облякла така, сякаш отивах да събирам плодове в гората: с високи гумени ботуши, широки работни панталони от зебло и кафява риза. Той беше все още с бялата си пелерина, въпреки че злото на Леса беше по-силно от всяко заклинание, с което би могъл да я опази чиста в обикновена гора, и се забелязваха няколко разнищени конци по края.

Той схвана погрешно съмнителния ми поглед.

— Баща ти е фермер, предполагам?

— Дървосекач.

Той махна с ръка, сякаш да покаже, че няма никаква разлика.

— Значи най-вероятно не знаеш нищо за двореца. Когато в мен се появи дарбата, кралят посвети баща ми в рицарство, а когато завърших обучението си, го направи барон. Ще прояви същата щедрост и към теб. — Той се наведе към мен и аз се облегнах силно на кобилата си, която запръхтя с мехурчета във водата.

— Каквото и да си чувала по тези затънтени краища, Саркан не е единственият изтъкнат магьосник в Полния. Уверявам те, че няма нужда да се чувстваш обвързана с него, само защото е намерил… интересен начин да те използва. Убеден съм, че има много други магьосници, с които можеш да се съюзиш. — Той протегна ръка към мен и промърмори нещо, с което от шепата му се вдигна тънък, спираловиден пламък. — Може би ще опиташ?

— С вас ли? — изтърсих недипломатично аз и очите му леко се присвиха. Въпреки това не съжалявах. — След всичко, което сторихте с Каша?

Той надяна обидена изненада като втора мантия.

— Направих услуга и на двете ви. Да не мислиш, че някой би приел думата на Саркан за изцелението й? Покровителят ти може да бъде наречен милозливо особняк, задето се е закопал тук и идва в двореца, само когато го призоват, мрачен като буря и ръсещ предупреждения за неизбежни беди, които никога не настъпват. Той няма много приятели в кралския двор, а малцината, които биха застанали до него, са същите черногледи пророци, които настояваха приятелката ти веднага да бъде убита. Ако принц Марек не се бе намесил, кралят щеше да изпрати екзекутор и да привика Саркан в столицата да отговаря за престъплението, че я е оставил жива толкова дълго.

Той бе дошъл именно като такъв екзекутор, но явно нямаше да позволи това да помрачи твърдението, че ми прави услуга. Не знаех как да отвърна на подобно нахалство; способна бях само на нечленоразделно изсъскване. Но той не ме притисна чак толкова. Само със спокоен тон, намекващ за липсата ми на всякакво благоразумие, каза:

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)