Драконът на Арканите [bg]

Когато се свечери, Марсиак отиде на улица „Жабешка“. Крайно внимателен, той огледа дискретно околността, тъй като съвсем неотдавна мъже под командването на Рошфор наблюдаваха „Малките жабчета“. Гасконецът подреди един от тях така, че „да не бъде в състояние да вреди“, но не знаеше дали посланието му е стигнало до целта си. Сигурното беше, че инициативата му никак не се хареса на Габриел, която знаеше какво се случва и — човек можеше да я разбере — предпочиташе никой да не малтретира копоите на кардинал Ришельо. Това беше причината за последното им спречкване и раздяла.

Марсиак не видя никого и нищо, което да събуди интереса му, освен това, че завесите на прозорците на публичния дом бяха спуснати. Не се опита да почука на вратата, обиколи, прескочи стената и мина през градината, където намери Габриел — тя се занимаваше с изпращане на писма, седнала край малка масичка под сянката на къщата.

— Знаеш, че имаме врата — рече тя, след като погледна строго гасконеца, и безразлична към него, продължи да пише. — Дори имаме и портиер.

— Как се чувства скъпият Тибо?

— Ще го попиташ лично, когато си тръгваш. През вратата.

Марсиак седна на някаква стеничка и свали шапката си, за да избърше разрошените си руси коси, блестящи от пот.

— Ходих да се видя с Мортен — обяви той.

Габриел остави перото и присви рамене.

— Е?

— Онази вечер някой си Касапина е „пазил птичките“, както се изрази Мортен. Познаваш ли го?

— Не.

— А би могла. Касапина се ползва с известност, както други безскрупулни бандити от същата пасмина. Но по последни сведения принадлежеше към двора на улица „Сен Совьор“. Не знаех, че вече не служи на Великия кесар. И се питам защо.