Подземен свят [bg]

Без да трепне, той го нападна. Помечта си за миг скритото му острие да е у него, но се наложи да се задоволи със загрубелия ръб на ходилото си. Завъртя се във въздуха, изби револвера с един ритник, после отметна главата на главореза с удар в брадичката с другия крак.

Оръжието се плъзна настрани, а двамата мъже залитнаха върху платформата, но Призрака реагира по-бързо — ритна отново и този път кракът му улучи мястото под брадичката. Последва изхрущяване, което значеше, че Харди Две или е мъртъв, или извън строя. На Призрака му беше все едно.

В същото време Итън се наслаждаваше на компанията на Смит, който беше извадил дълъг кортик и го размахваше диво без никакъв шанс да затрудни асасина. Итън, разбира се, отскочи пъргаво настрани и усети успокояващото гъделичкане на механизма над китката. Острието изскочи и се заби във врата на Смит.

Внезапно земята се разтърси по-силно и в същия момент Кавана излезе от вагона и застана пред тях. Камата му бе забита в машиниста, но сега той не се нуждаеше от нея. Имаше артефакта. Сферата сияеше и пулсираше в такт с трусовете.

На двайсет стъпки от него Итън и Призрака се спогледаха уплашено. Кавана вдигна артефакта, сякаш поднася дар на боговете. Гредите простенаха страдалчески и отгоре се сипна нова лавина. В далечината ехтяха виковете на зрителите, ужасени от земетресението. То се ожесточи още повече и озарено зад сияйната сфера, лицето на Кавана се разкриви в маниакална усмивка, а очите му се промениха до неузнаваемост. У мъжа, погребвал цял живот човешката си природа в името на амбицията, вече не бе останала и капка човечност.

Обсебен от идола си, той не забелязваше как Марчънт се промъква към него.

Не видя как Марчънт изважда камата с перлена дръжка от тялото на машиниста.

— Крофърд Старик ти изпраща поздрави — изкрещя чиновникът и заби острието в мишницата на Кавана.

Очите на директора се разшириха от болка, шок и изумление от внезапния обрат на събитията. Мигом ритмичният пулс на артефакта се забави. Кавана падна на колене с потъмняло от кръв сако. Погледна към Марчънт, втренчи се в двамата асасини и падна ничком. И навярно в този последен момент частица от разсъдъка му се върна, колкото да прозре какви злини е извършил, и докато Кавана напускаше белия свят с влажно гъргорене, давейки се в собствената си кръв, Призрака се надяваше безименният сепой да го чака, за да го приветства в ада.

Мними работници заприиждаха на платформата зад тях. Марчънт грабна артефакта и Итън Фрай скочи да го изтръгне от ръцете му. Всичко се случи за частица от секундата, преди срутена греда да възпламени газовия резервоар върху покрива на влака и чисто новият закрит вагон на „Метрополитън Рейлуей“ да избухне в пламъци.